©

Бащата на Кирил Рашков е роденият през 1900 г. Георги Парашков, окичил се в онези времена с титлата Цар Гого. Той е търговец на злато, спечелил по различни начини купища от ценния метал, заради което е наричан Алтън Гого. Кирил Рашков е най-малкото от осемте деца на циганския "цар", но се утвърждава като "престолонаследник", тъй като в най-силна степен е наследил комбинативния ум на баща си и предприемчивостта му. За таткото се знае, че при идването на комунизма е удостоен с орден за заслуги от БКП, защото по време на войната крадял коне и прозорливо част от тях давал на партизани, предусещайки кои ще бъдат бъдещите силни на деня.

В края на 60-те години обаче Цар Гого е арестуван за незаконно притежание на злато. Милицията открива едва 7 кила жълтици и ги конфискува. До смъртта му през 1981 г. никой освен наследниците не узнава къде е заровено истинското имане. Част от циганите по това време вече припознават фамилията за "царска" и на погребението се стичат над 3000 души, като по този начин то остава като едно от най-многолюдните заедно с това на Гунди.

През годините на соца и наследниците доста пъти се забъркват с властта след лутане сред джебчийски кражби или спекулативната търговия с благородни метали. Кирил Рашков лежи неколкократно в пандиза, където създава връзки с тогавашния ъндърграунд.

Купища злато са конфискувани от фамилията

След смъртта на баща си новият "цар" излиза от затвора и решава да влезе в голямата игра. В очерка в "Общество и право" се проследява негово дело за спекула с валута, в което са събрани ред цитати. Предмет на процеса е валута на стойност космическите за онова време 2 млн. лева. Самият Цар Киро разказва за този период:

"Веднага след като излязох от затвора, нямах оборотни пари, за да работя, и затова поисках от Христо и Гергина (бъдещите му сватове) да ми дадат пари назаем. Христо се съгласи и ми даде 180 000 лв. Аз оставих в залог 4 кг злато и монети, златни турски лири, пендари и лири стерлинги. Бях уговорил с Христо да му плащам по 2000 лв. лихва месечно."

Тогава се запознава с югославски и турски граждани, чрез които изгражда много добре функциониращ канал за контрабанда. Системата е многостепенна. У нас търсенето на златни бижута - пръстени, обици, синджири, както и електронни часовници е голямо и Рашков поръчва на своите чуждестранни партньори именно такава стока. В замяна те търсят от него стратегическата за страната икономическа суровина - сребро и платина. Набавят я от електроапаратурните заводи в Пловдив и Асеновград, където се използват пластини, които съдържат сребърна част, а в Комбината за цветни метали в Пловдив се добива сребро. Тези предприятия се намират в близост до с. Катуница, където се установява Рашков.

Царица Костадинка бди над наследниците

"И Рашков създава групи в заводите, които го снабдяват с крадено сребро. Той манипулира някои слабограмотни и взимащи ниски заплати работници, като влизат в ход крупни обещания за забогатяване, демонстрация на сила и пари, които имат непреодолима сила. Ловкият търговец намира начини да спечели или да принуди хората да му служат", пише авторът на очерка.

Кирил Рашков свидетелства:
"Отлепването на сребърните пъпки се извършваше от сина ми Ангел, Димитър Илиев и Гошо и Борис Лазарови. Те го правеха у нас в една от таванските стаи на къщата ми. След това пластините изхвърляхме в Кашова вада или в река Чая от моста."

Ангел Рашков си спомня:
"Той ни държеше изкъсо и предаваше своя и на дедите ни занаят. Показваше ни и ни свързваше с чужденците търговци и с всички, от които е купувал стока, а през годините на детството ми е внушавал, че само този е начинът да се печелят милиони. През тези години сме живеели под непрекъснат страх, винаги извън законите."

Желев го амнистира

Преди 10 ноември 1989 г. Кирил Рашков вече има 7 издадени присъди. През 1984 г. e арестуван за притежание на злато и валута, за създаване на група за кражби, контрабанда и организиране на убийство. Осъден е на 15 години зад решетките. Излежава присъдата си в Белене. Преди ареста основава фабрика за балони и тя изхранва семейството.
Амнистиран е през 1990 г. с указ на президента Желю Желев.