През април започна разчистването на терена на базиликата, като екипи на ОП "Градини и паркове" премахнаха самоизраслата растителност. Археолози започнаха и да подготвят обекта за предстоящите дейности по него, бе поставена и ограда.

В крайна сметка през май - на 7 май, археолозите влязоха в базиликата и започна работата - разчистване на мозайките.

Както Plovdiv24.bg писа, още същия месец започнаха пред очите им да се разкриват първите пластове мозайка. Постепено започнаха да се разкриват и образите от втория слой на мозайката в базилика. Но задачата на археолозите е не само да разкрият интересните мозаични пана, но те да бъдат реставрирани, консервирани и експонирани, което се очаква да стане след няколко години.

Междувременно работата им бе подпомогната от екипи от фондация "Америка за България", а освен това Голямата раннохристиянска базилика бе заснета и от въздуха. Датска фирма засне с дрон обекта, а снимките от птичи поглед ще се използват за реставрационната работа по него.

Общинското ръководство пък поиска да получи от държавата правото да управлява базиликата, както това стана с Малката базилика. Резултатът не закъсня. В началото на октомври правителството прехвърли базиликата на община Пловдив.

Отново в началото на октомври стана ясно, че вече около 30% от горния слой на мозайката е вдигнат. Вдигнат е горният слой мозайки на Южния кораб. Реставраторите са укрепили кораба и на отделни сегменти е вдигнат. Вдигнатият материал вече е в склада, подготвен за обработка - консервация, реставрация и връщане тук.

Специалистите разказват, че мозайката е показала невидяното от 15-16 века от съвременното око мозаечно пано, декоративно много богато, силно свързано с Близкия изток - Сирия, Ливан и т. н.

Освен интересните мозайки са открити още зид, който показва откъде започва наосът и откъде предверието. Открит е и краят на кораба с интересен огромен камък. Това е дало възможност на архитектите да се ориентират откъде докъде е била сградата. Определено това е една от най-големите разкрити мозайки, а сградата е с размери от порядъка на 50 на 22 метра, тоест над декар, над 1200 кв. метра.

Разкрит е и един надпис, запазен на около 30%, но достатъчно запазен. Чете се думата "епископ" и част от глагол, който означава "правя мозайки". Ще се установява датировката на надписа, което ще помогне за датировката и на базиликата. Но определено надписът доказва, че това е епископска базилика.

До зимата археолозите и реставраторите максимално вдигнаха мозайките. Каквото остане, е покрито и работата по него ще остане за догодина.

Междувременно станаха ясни и плановете на местната власт за базиликата през 2016 г. Идеята е пътят пред Католическата църква да бъде превърнат в площад, под който ще се виждат уникалните мозайки. Паралелно с това ще върви и работата по онази част от базиликата, проучвана през 2015 г.

Местната власт пък планира да облагороди и пространството около ДКЦ I и "Понеделник пазара". От там се обмисля да минава градския транспорт.

Очакванията на "Америка за България" и на Общината са през 2018 г. базиликата да бъде завършена, тоест готова за посещения.

Стана ясно също, че Пловдив ще кандидатства за вписване на Голямата раннохристиянска базилика в ЮНЕСКО. Надеждите са това да стане през 2019 г., когато градът ще бъде Европейска столица на културата.

Припомняме, че Раннохристиянската базилика е открита през 80-те години и в продължение на 30-ина години стоя така.