Нация, която не пази историческата си памет, е обречена. Често повтаряме тези думи, но и често ги забравяме и всъщност за някои управници те са само куха фраза. Иначе нямаше да се стигне до опита да бъде съборен тютюневият склад в центъра на Пловдив - в неделя, в края на дълга серия почивни дни, по някакъв полукриминален начин.
И когато гражданите реагираха, институциите се разбързаха да спират рушенето. Но преди това се разиграха истински абсурди. Главният архитект на общината Румен Русев обяви, че не помни кога е давал разрешение за бутането на сградата. Питам, ако е така, какво прави той в общината и защо веднага не подаде оставка?
Поредната проява на гражданска активност ме радва, но ако партиите не решават проблеми, а просто следват гражданското недоволство, какъв е смисълът от тяхното съществуване?
Може би е странно, че го казвам, а съм политик, но всички ние трябва дълбоко да се замислим. Защото, ако управляваните от политици институции години наред нехаят, а после тичат да гасят пожари, нещо не е в ред.
Темата за тютюневите складове е дълга, защото те са част от концепцията на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г. И вчерашното събаряне е и повод да попитам ще се случи ли онази част от планираната културна столица, наречен Тютюнев град?
Или тя ще остане поредното добро намерение на хартия? Защото тези складове са частни и общината трябва бързо да реши проблема със собствеността. Иначе Тютюневия град скоро няма да го има. Не само като културна концепция, а чисто физически.
