"Това е четвъртата такава среща, на която съм бил, вдига рамене представител на един от най-големите инвеститори в района. Много приказки, малко действия". 

Той, а и много други казват, че са опитвали многократно да работят с техникумите в града. Парите не са проблемът в случая. Бизнесът тук е готов да плаща достатъчно, за да получи кадри. Проблемът е всичко останало - начинът на преподаване, учебната програма, интересът към тези училища.

Голямата дилема на Пловдив не е, че образованието е изостанало драматично от реалната икономика. Това е факт навсякъде в България. Голямата дилема е, че икономиката е дръпнала толкова бързо и толкова много, че вече няма търпение да чака образованието да я настига, защото я спъва. И е открила начин да не го прави.

Като не става с вас, покрай вас

На 20 км от залата в центъра на Пловдив е дори по-задушно, защото е в полето преди Асеновград, където маранята трепти над издигащите се впечатляващо високо комини на КЦМ - Комбинатът за цветни метали.

Никола Добрев, двигателят на приватизираното преди доста време предприятие, което сега е в основата на зона "Куклен", обяснява причините за успеха му.

"Преди десетина години си направихме анализ за развитието на човешкия капитал в дългосрочна перспектива и стигнахме до извода, че всички външни фактори - демографски, икономически, стремежът за излизане от страната на младите хора - крият сериозна опасност да изпаднем в дефицит на кадри от операторско равнище. 

Появиха се голям брой финансисти и икономисти от най-общ характер", казва Добрев с леко пренебрежение. 

"Но откъм специалисти със средно техническо образование нито държавата, нито регионът има поглед. А този проблем каца при нас много бързо", обяснява той и дава за пример 240 млн. долара инвестиции в нови машини и технологии, които някой трябва да управлява.

През 2005 г. Добрев отива на среща в бившия техникум по цветни метали в Асеновград, който е професионална гимназия "Иван Асен II". 

"Тя запази някакъв технически уклон, но нещата се разпиляваха. Трябваше да се сложи ред. Казахме им какво мислим, за да видим къде се срещаме", обяснява Добрев.

Оказва се, че се срещат в мнението си за проблема, но не и за решението. 

"Програмите за образование въобще не се вписваха в нашите интереси - механо, електроника и автоматизация и технологична. Те имаха много обобщено и опростено преподаване, където не се даваше възможност на хората да вникнат в тях. Министерството ни каза, че не може да променим програмите." 

Тогава КЦМ отказали да се занимават с министерството и направили собствена програма за три паралелки, за всяка от интересуващите ги дейности. Тя се явява допълнителна към образованието в техникума, но фирмата предложила допълнително заплащане на учителите в програмите и стипендии на най-добрите ученици. 

Добавила към това летни лагери с още интерактивно обучение - безплатно. Резултатът бил изключително добър. 

"В началото идваха средно качество ученици. След две години, като видяха, че е реална помощ, започнаха да идват само отличници." 

Това се превърнало в друг риск - идеята на програмата била да привлича 25% от завършилите в компанията. Повече отличници значи повече такива, които продължават нагоре в университет и съответно - по-малък шанс да се върнат да работят в КЦМ.

Компанията обаче се справила и с това, като допълнила критериите, за да привлича такива, които имат интерес да останат. В момента 90 души учат в трите паралелки, като мнозина се реализират в други обекти в зоната.

Празни техникуми - празни заводи

КЦМ е може би най-впечатляващият пример, но не е единственият. Най-големият германски инвеститор в Пловдив - Liebherr, се е отказал въобще от услугите на българското средно образование.

През 2009 г. компанията отвори собствен обучителен център за 12 души годишно. Запознат с решението им тогава източник обясни, че на управлението на компанията им е писнало да чакат координация с министерството и техникумите, след като цяла година са се опитвали да се договорят. 

В центъра, който са изградили, хората минават през обучение по всичко от металообработка, пневматика и хидравлика до социални умения. След като завършат и положат изпит (който продължава 8 часа), могат да започнат да управляват поточни линии за 2-3 млн. евро. В момента вече Liebherr обучават и за други компании, които идват в зоната и имат нужда от подготвен технически персонал на средно ниво.

Без такива специални обучения, които могат да си позволят само най-големите, има много проблеми с работната ръка, казва Микаел Амицбьол, който притежава собствен шивашки цех и също така е бил представител на датската компания Viking. 

Тя дойде преди две години да произвежда спасителни лодки, салове и жилетки и в момента изнемогва в търсене на достатъчно персонал. 

"Тук липсва много в образованието. Не само професионални умения, ами и умение за комуникация, екипна работа, езици, отговорност и т.н. Така че много компании знаят, че трябва да инвестират в обучение. При нас предлагаме езици два пъти вечерно безплатно, също така обучения в т.нар. меки умения.

Липсата на каквато и да било гъвкавост в образователните програми е едно на ръка. Но средното техническо образование куца не на шега - броят на завършилите в тези училища, бивши техникуми, намалява непрекъснато. 

От над 190 хил. през 2000 г. сега в такива училища, включително спортни, учат около 140 хил. По-трагична е ситуацията със завършващите - от 46 хил. броят им се е сринал на 26 хил. за миналата година.

Част от причините са, естествено, демографски - има по-малко деца. Но това показва, че отвъд финансите и остарялата техника на преподаване има по-голям проблем, признава и директорът на Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив Кирил Саксанов след срещата в Общината. 

"Имах 1200 ученици през 2008 г., сега са 200. Какво да направя, приемът пада непрекъснато. Родителите предпочитат езикови гимназии. Трябва да се направи някакъв вид реклама", казва Саксанов. 

Той посочва, че в момента цикълът е хора, които са завършили други училища, но са безработни, идват, за да се обучат и да започнат работа. Всеки техникум тук работи с предприятие - този на Саксанов има за основен партньор българските "Макском", които произвеждат колела.

Решението на проблема със средното образование според фирмите е министерството да прехвърли част от техническите училища на общината, като ги задължи да покриват минимален стандарт, а останалата част от програмата да бъде специализирана според нуждите на местната индустрия.

ТУ тук, ТУ там

С висшето образование ситуацията е малко по-различна, но не прекалено. Пловдив има над 36 хил. студенти, но това далеч не значи, че цялото това войнство става за нуждите на индустрията. 

Клонът на Техническия университет разбираемо се ползва с най-висок рейтинг, като почти няма сериозен производител, който да не е в някакъв вид партньорство с тях. Но и там има проблеми.

Компанията за чипове Sibiz, които са тук отдавна, например обясняват, че пращат специалистите си да изнасят лекции в университета и да се опитват да привличат хора, но сътрудничеството стига само дотам. 

"Абсолютно невъзможно е да промениш каквото и да било в системата. Все още има хора на по 70 години, завършили в Москва, които преподават по стари руски учебници", казва Радослав Дервишев, който управлява компанията в Пловдив. 

Те са решили да подходят към проблема по подобен начин на останалите - изграждат собствен обучителен център, помещаващ се в новата им сграда, която трябва да е готова догодина. 

В него ще преподават собствените специалисти на Sibiz, както и гост-лектори, програмата ще е насочена към студенти с технически профил или дори напреднали ученици, които сега завършват. От 3 до 5% от годишния бюджет на компанията ще отиват за тази дейност, казва Дервишев.

Според него основен проблем е, че ТУ Пловдив, е филиал и не може да бъде напълно автономен в решенията си от София, а ситуацията в града е доста различна. Но е очевидно, че нещата се променят. От октомври миналата година например филиалът е започнал отново платен прием на задочници по четири специалности: "Машиностроителна техника и технологии", " Автотранспортна техника", "Машиностроене и уредостроене" и "Мехатроника".

Това става след 10 години прекъсване и се дължи на пет компании - "Шети България" ООД, ЗММ "Металик", "Оптико-механичен завод" ООД, "Доев" ЕООД и "Механикс груп", които поемат разходите за обучението на работниците си, ако това няма да ги откъсва от производството.

"Градът отдавна е узрял за клон на международен университет, който да привлича студенти и от чужбина и да предлага обучение в инженерни области", смята и зам.-кметът Стефан Стоянов. 

Общината работи активно за търсенето на такива възможности, но това не е лесна задача и изисква време. 

"Пловдив изостана в генерирането на кадри", констатира Дервишев. 

Интересен факт е, че една от причините да не могат в момента да се привличат добри специалисти от чужбина за нуждите на заводите е липсата на училище с международен стандарт, каквото в София например е Американският колеж.