Малякова почина преди дни, след като бе прегазена от автомобил на пешеходна пътека. Помним я като 6-7-годишно момиченце с руси опашки и закачлива усмивка, когато през 1984 г. двамата с Борко се явиха на международния конкурс за детска песен "Златната монета" в Болоня, Италия. 

Спечелиха специалната награда на журито за най-добра чуждестранна песен. По онова време всички деца у нас пееха "Моля, кажете не на шега..." и искаха да бъдат като тях, Радослава и Борислав. Светът, нарисуван в песента "Дъга", бе като символ на безгрижното детство, картина в ярки цветове, която обещава щастие. 

Радослава бе избрана да изпълни тази песен заедно с Борко след прослушване, проведено в Съюза на композиторите. Пред сайта "Площад Славейков" Виктор Чучков си спомни, че слънчевото момиченце е било доведено от Стефан Рибаров - композитор и аранжор - и съпругата му Павлина Бешкова, пианистка. 

По-късно Чучков се запознал и с майката на Радослава. Баща й бил тонрежисьор, акустик, преподавал в Консерваторията. След голямата победа нито Малякова, нито Чучков стават певци. Пътищата им се разделят. Борислав се занимава с кино, а Радослава става тонрежисьор като баща си. 

Дълги години работи в телевизия "Евроком", а от известно време в "България Он Еър". Преди дни колегите й в телевизията научиха за смъртта на Радослава. Нареди се сред стотиците вече жертви у нас, загинали блъснати от кола на пешеходна пътека. Това бе нейната последна, черно-бяла дъга.