Пловдив отдаде почит на героите, донесли свободата на България преди 140 години. Хълмът на Освободителите днес изкачиха стотици пловдивчани - млади и стари, за да положат своето цвете и да прекарат заедно най-светлия от всичкипразници в календара на България - 3 март, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
"Българската свобода има много герои, пред които днес смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отказаха се от най-милото си, за да счупи Отечеството тежките окови на робството. В дни като този дълбоката човешката признателност повелява да надскочим границите на България", обърна се към тях със словото си Савина Петкова - председател на Общинския съвет.
"В историята на всеки народ има дати и събития, незаличими от полъха на столетията, изстрадани и заплатени със страдания и скъпи жертви. За нас българите това е Трети март, денят в който се поставя началото на новото летоброене на българската държава. Това е датата, превърнала се в в символ на победата и свободата, сложила края на една тежка война и изпълнила съкровенния блян на българина - да бъде свободен, да има духовна независимост, право на собствена култура, писменост и своя национална принадлежност, да има своя държава и сам да определя съдбата си.
140 години са достатъчна историческа дистанция, за да се открои мащабната политическа и социална рамка на това епохално събитие в новата история на България. Ден на национална гордост, но и ден на смирение и признателност. Актът на Освобождението винаги е бил барометър за националното ни самочувствие във време на изпитания, гаранция за узряване на духа и надеждите ни за новия български ден.
Дори и в най-тъмните години на робството българският народ успява да съхрани своята вяра, език и традиции и не чака даром да получи своята свобода. Пътят към нея преминава през икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато средногорските и подбалкански селища стават стопанското сърце на османската империя; през борбата за национална просвета, когато във всяко българско селище се създава училище със свой даскал и учебници на родния език, през църковно - националната борба, когато във всяка църква служи свещеник на родния език, а българите имат вече своя Екзархия. Възраждането е дръзновен исторически подвиг, защото българските църкви, училища и общини, макар и в условията на робство, успяват да се изградят като самобитни национални институции, зачатъци на възстановяващата се държавна традиция. Пътят към свободата преминава през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото движение, през комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея.
Българската свобода има много герои, пред които днес смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отказаха се от най-милото си, за да счупи Отечеството тежките окови на робството. В дни като този дълбоката човешката признателност повелява да надскочим границите на България.
Историята има една истина за събитията от 1877-1878г. и нищо не може да заличи факта, че свидните синове на руския народ, на румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския народи положиха костите си за нашата свобода и намериха последен покой на българска земя. Изстрадала Освобождението от робството, възпяла героизма на героите си, добила гордост и самочувствие, България гордо брани свободата и днес. Трети Март ще пребъде, защото пречиства и сплотява, защото той принадлежи на народа. Нито изминалите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас. Защото България имаше и има съзнание за бъдеще, бъдеще което носи името Свобода!"