Много интересна книга бе представена в Пловдив | ||||||
| ||||||
Михаил Михайлов бе категоричен, че тази книга ще взриви интереса към Намибия. По думите му в "Дюна 45" Максим Минчев се вижда повече като откривател, колкото като пътеписец. Той се потапя дълбоко в същността на нещата , като успява да открие неща, които са незабележими дори за местните хора. Неговите книги ще останат като нещо, което съчетава публицистика с белетриста, написани по един изключително притегателен начин, прост, ясен и много човешки, допълва дипломатът. Максим не се вглежда в злото, той открива доброто навсякъде и тази книга е изпълнена с добронамереност, подчерта Михайлов, който е и водач на Максим Минчев и спътниците му в Намибия. Преди две години, когато представяхме предишната му книга "Търсачи на миражи", също пътеписи, забелязах известна промяна в неговия стил, каза Соломон Паси и допълни, че ако в предишните си книги Максим е използвал инструментариума на пътешествието, за да изследва самия пътешественик, сега вече наученото за пътешественика използва, за да изследва пътешествието и света. Паси определи това като течение в зрелия Максим, където по думите му "вече е повече наблюдател и много по-малко герой, като успява да показва света през погледа на всички хора, с които пътува". "Съзнавам, че когато човек е бил в 142 държави на петте континента, много трудно бих посочил, кой е най-любимите ми и затова казвам - всички са ми любими, но напоследък се улавям, че ме тегли към Африка", каза Максим, като уточни, че "Дюна 45" е четвъртата му книга за държава от Черния континент. Според Минчев Намибия е малко позната, защото е била под владичеството на Британската империя и Германия, била е в странни формации - Югозападна Африка, Южноафриканската република и като самостоятелна държава става едва през 1990 година. Да, природата й е уникална и доста сурова, защото тя е приютила две от най-красивите, но сурови пустини – Намиб, най-старата в света, и Калахари, която е по-весела, както и с уникалните си бушмени. Намибия има уникален климат, природни богатства, култура, но най-силно ме впечатли с обществения договор, който тези хора негласно са сключили, коментира авторът. Намибия е била колония, мачкана, ограбвана, прекарва един много сериозен геноцид в началото на 20 века, системно и съзнателно изтребване на племената, изкарва и няколко десетилетия на много сериозен апартейд. Днес съотношението на гражданите й е 10 на сто бели и 90 на сто черни, к оито обаче се събират и си казват "хайде да загърбим миналото, което е много лошо, кърваво и да запазим от него само културата, етническите различия и натрупания опит в областта на изкуството", разказва Минчев и допълва - те не само сядат и го измислят, не и го осъществяват. Максим Минчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. От 1991 г. е член на УС и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, президент е на Асоциацията на българските медии по света, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. Членува в Съюза на българските журналисти, в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели. Член е и на Международната организация на писателите и журналистите, пишещи за туризма. Максим Минчев съчетава успешно работата си на дългогодишен директор на БТА с голямата си страст – пътешествията. Той е посетил 142 страни на 5-те континента и е написал девет книги за пътешествия. |