| Журналистиката за награда "Пловдив“ – без уважение и себеуважение | ||||||
| ||||||
Вече са ясни тазгодишните номинации в 10-те раздела на награда "Пловдив“. И е ясно, че комисиите ще имат само едно заседание – на 22 май, за да определят победителите. Отпада първото събиране, на което се гласува за трима финалисти, тъй като няма категория, в която номинациите са повече от три. Дори са ясни победителите в три от категориите – "Архитектура“, "Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство“ и "Журналистика“. В тях има само по една номинация. Няма никаква тръпка. Това не означава, че номинираните не заслужават победата, напротив – честито! Първото впечатление е за явно неуважение на гилдиите към наградата, особено в тези три категории. Другата версия е възможен бойкот заради несправедливи решения в предни години. Журналистическата гилдия не е намерила никакви мотиви, никакви основания да номинира свои представители. Но е намерила много основания да се самоунижи. Отношението й е обидно безразлично към шанса да се бори и да се доказва, да заслужи повече уважение. Номинации за журналистика е имало в изобилие - между 15 и 20. Все едно тогава е имало страшна журналистика, а сега никаква, така излиза. А статуетката за журналистика по традиция винаги е подхвърляна, подритвана и одумвана. Защото се смята, че в този раздел няма никаква справедливост, тя е навсякъде другаде , но не и когато се отличава журналист. Напротив, има справедливост. В тази игра съм и знам, че тя е доста мръсна. Веднъж спечелих , два пъти губих. Когато загубих, не се разплаках, не скочих от десетия етаж и не гледах другите с омерзение – онези, които уж са ме прецакали. Бях сигурен, че победителят я заслужава повече от мен и комисията е забелязала това. И какво да кажа сега на тези, които били недоволни. Нищо не искам да им казвам. Само знам, че в комисията не се обсъжда какво искат работодателите от своите журналисти. Защото в тази игра, колкото и гадна е, има правила. Когато губех, или губеха хората, които предлагах, се сещах за тях. Първото правило е какъв авторитет има този, който предлагаш, пред онези, които го оценяват. Второто е какъв авторитет има предлагащият – човек, група, медия. В комисията може и да няма носители на "Пулицър“, но това са златни правила. Това е положението с единствената номинация тази година, а и с рехавите в предишните три-четири – преди да изгубим уважението, изгубили сме самоуважението. Комисията може да ни напомни за това като произнесе и своята присъда – да не посочи победител заради липса на уважение и себеуважение. Нали самите журналисти са сметнали, че годината е била нулева. |
Още новини от Аналитични новини:
