| Ако не сме предатели, защо повече тачим Альоша, а не Левски | ||||||
| ||||||
Рожденият му ден се отбелязва по-вяло и без фанфари, лятото е в разгара си, пече силно, отпускарски сезон. Край паметника му в Пловдив се събраха малко граждани и повече служебни лица. А и винаги сме били по-тържествени и някак по-сериозни когато честваме обесването му. Сякаш тогава си припомняме, че сме предали Левски и правим всичко възможно да измием този позорен факт. Тогава се опитваме и да си внушим, че не сме нация от предатели и не заслужаваме подобно клеймо. Правим го твърде нескопосано, но все пак за няколко часа на 19 февруари вървим по стъпките на Левски – с речи, слова, салюти. Но каквото и да говорим в тези дни – 19 февруари и 18 юли, колкото и да се обясняваме в любов на Иконата, все остава някакво съмнение – какво направихме с Левски, защо сме го направили, а и какво правим днес. Днес ли? Днес е важно. А днес край Альоша има повече хора отколкото край Левски. На 9 май там се събира повече народ отколкото на 18 юли и 19 февруари до Левски. Това сме направили. И изобщо не се срамуваме. Альоша е пленил сърцата ни със своя шмайзер и сме му роби до гроб. Иначе защо той е най-отгоре, а Левски е в подножеието на хълма. Това е нашият избор. Изключителна признателност към окупатора, а Левски просто сме го предали. За какво да е отгоре тогава? В любовта си нямаме никакъв срам! Погрешно ли сме подредили ценностите, пред които се кланяме? Или пък това е естественият им ред – Альоша най-отгоре, Левски най-долу. Тогава да престанем да се упрекваме, че сме предали Левски, след като гледаме в една посока с Альоша. Дали сега е възможно да направим размяната – най-отгоре да е българската Икона, а най-долу да е руската. Да им разменим местата, толкова ли е страшно. Страшно е сигурно – само да си го помислим и над Пловдив може да се появи Су-27. Това си мислим и когато клечим край Левски с букет в ръка – какви предатели сме, по дяволите! Убеден съм, че много хора са направили тази размяна в душите си, но какво от това. Най -отгоре седи един войник с шмайзер, продължава да ни държи в плен и около него се веят знамена на някаква Донецка република. А най – долу е сгушена българската Икона. Кълнем се пред нея, че следваме заветите й, че я носим завеки в сърцето си, а подпираме шмайзера. Жестоки предатели сме! |
Още новини от Аналитични новини:
