| Мъж и жена 65 години заедно? Възможно е! | ||||||
| ||||||
Димитър е избрал рождения си ден, за да отбележи подобаващо и 65-годишното семейно щастие, защото смята числото 88 за сакрално. Според сакралната геометрия 88 означава доброта, търпение, изпитание, страдание, чувства за дълг към родината, стремеж към духовното, вдъхновение, креативност, все добродетели, към които Шербетови са се стремели, а днес могат да се гордеят с тях. Освен това чувствам числото 88 някак си по-особено, като вдъхновение, което ме кара да забравя за болното сърце, което ме мъчи напоследък, признава рожденикът. Отиваме на една сватба в Павликени, брат ми с жена си са кумове. Аз свирех на китара и пеех много хубаво. Но по традиция тогава, като отидеш на гости, домакините ти дават албуми да разглеждаш снимки. Азр като разгръщам снимките, съзирам едно хубаво момиче. Откъснах снимката, сложих я на прозореца и взех да свиря, гледайки момичето. Питам коя е, даже исках да я доведат на сватбата. По едно време в стаята влиза едно прекрасно момиче, запознаваме се и аз ѝ казвам, че я познавам, сочейки снимката, връща се назад в годините Димитър. Така започнало 3-годишното приятелство между двамата млади. Тогава Надя учела в Техникума по облекло в Горна Оряховица, а Димитър трябвало да влезе в казармата. Но от запознанството на сватбата в Павликени, всяка сряда и събота младежът взимал мотрисата от Велико Търново и отивал при Надя в Горна Оряховица. Разхождали се в парка до късно вечерта, а след това Димитър тръгвал пеша през Арбанаси за Велико Търново. Това продължило докато Надя не заминала да следва в София, а той – войник в Пловдив. Съдбата и тук подкрепила двамата влюбени. Съквартирантката на Надя се оказала пак със същото име Надя, при това от Пловдив, което улеснило връзката им. Надежда идвала при Димитър в града под тепетата, а той пък ходел в София. Така, въпреки разстоянието, в продължение на три години ние бяхме все по-често заедно, разказва грейнал Димитър. След като младият мъж се уволнил от казармата, Надя го посрещнала на гарата във Велико Търново. Имах приятели музиканти – кларинетист и акордеонист, взимам два файтона, единия го караше култовият файтонджия бай Димо, познат на целия град, качваме се всички и с музика отиваме в градския съвет да сключим брак с Надя. Тогава съветът се намираше в Конака, но беше затворен, тъй като късно пристигна влакът, спомня си Димитър. Но след седмица-две младите сключват брак и заживяват в къщата на Шербетови във Велико Търново, в кв. “Варуша". Тогава младоженецът работел в строителна организация, а след това станал председател на Профсъюза на строителните работници. В годините летящият старт продължил с председател на Областната организация на Туристическия съюз, после пък станал шеф на Профсъюза на транспортните работници, а също на Областната организация на пенсионерите. Пенсионирал се и бил избран за председател на пчеларската кооперация “Албина" във Велико Търново, тъй като хобито му било пчеларството. В биографията му се вписват още 8 години като ръководител на кварталния комитет на Отечествения фронт и 33 г. като съдебен заседател. Преживял е какви ли не трагедии и съдби в съда. Като станах председател на Съюза на пенсионерите, в окръга тогава имаше 30 клуба, а издадох 130 клуба, отчита доайенът на пенсионерите. Развили самодейността във всяко село, участвали на фестивали, печелили медали. По негово време като председател на Туристическия съюз пък били построени 14 обекта. Туристическият дом във Велико Търново, хижите “Чумерна" и “Буковец", мотелът “Предела" са издигнати все по негово време. Не помня свободна неделя, провеждахме походи, състезания по ориентиране, алпиниади, участия във фестивали за туристическата песен. Чудесни години и прекрасни колеги, певци и деятели на туризма, определя днес Шербетов. Над 50 фиданки е засадил общественикът и в кв. “Бузлуджда" – бяла бреза, липа и явор. Сега дърветата са големи, радват го и му се иска хората все по-често да залесяват и да пазят това зелено богатство за всички. Като се оженили, Надя пък веднага постъпила като учителка в Техникума по облекло, сега Професионална гимназия по моден дизайн. Преподавала в училището 36 години и там се пенсионирала. След това била лектор на различни шивашки курсове и вечерни занимания за работещи. Грижите за семейството се паднали на нея, на нея се дължала и мирната атмосфера вкъщи. От своя страна пък Надя правила повече компромиси и май е така в повечето семейства. Но каквито и трудности да е предлагала съдбата на Шербетови, те са се справяли и са останали заедно толкова години. На млади години семейството си купило мотор с кош. Три години обикаляли Черноморието с него. Димитър качвал Надя зад него, а в коша – двете деца. Всичко било толкова романтично. Сега още млади хората имат по няколко коли в семейството, напрежението по пътищата е голямо, трябва да има толерантност, но не всеки го спазва. Хората живеят в един много динамичен свят и все по-рядко намират време да се срещнат с приятели, общуват повече виртуално. Двама сина имат Шербетови, известни като баща си. Децата са нашето щастие. Първо се роди Любомир, а след 6 години и Владимир. И двамата сега имат свой бизнес и никога не са искали да напускат България. Любомир е строителен инженер, шеф на фирмата “Водстрой" и председател на Регионалната строителна камара. Бил е на работа в Куба, а също и президент на “Лайънс клуб – Велико Търново". Владимир по нищо не отстъпва на брат си, има голяма фирма за ВиК материали и развива успешен бизнес. Синовете са ги дарили с трима внуци – Надежда, Николай и Димитър. А внучката Надежда ги радва и с правнука Христомир. Възрастните Шербетови казват, че и трите семейства много се разбират, помагат си, а на 30 юли всичките 11 души от фамилията ще бъдат гости на тържеството вкъщи. Рожденикът вече си е подготвил и речта. А голямото му желание е с Надя да празнуват заедно и своята благодатна 70-годишна сватба, пише "Янтра днес". Вече се знае и какво ще бъде менюто за гостите – мешана скара, но тази, които мнозина помнят от близкото минало. В порцията има печени пилешки кълки, пържола на скара, наденица. И обезателно руска салата. Димитър не скрива, че е майстор на хайвера и ако му стигнат силите, ще го приготви за празничната трапеза. Майсторлъкът е разбиването на хайвера, правя го повече от 3 часа, обяснява бившият профпредседател. Освен вкъщи, чичо Митко, както го наричат в квартала, ще празнува рождения си ден и със своите приятели. Компанията е от 10 души и всяка сутрин в 10,30 часа се събира на кафе в близката сладкарница в кв. “Бузлуджа", където Шербетови живеят. Групата е от интелектуалци и бивши офицери. Вече е станало традиция компанията да се събира у Шербетови на рождения му ден и на Димитровден. |
Още новини от Национални новини:
