Дочо Николов живее на улица Кичево номер 22. Най-щастлив се чувства когато внуците му идват на гости и когато възрастен човек посегне да си откъсне вишна от дърветата, които отглежда вече 30 години. Преди 30 години, когато Дочо Николов започва да се грижи за градината, мястото е било цялото в кал, прах и пушилка. В междублоковото пространство зад дома си, той е засадил 25 вишни, 10 сливи, 2 дюли, черница и лози. Овошките дават 700 килограма плод годишно. Когато узреят, мъжът слага по дърветата стълби, за да могат хората да си наберат. Лозата е пусната ниско, за да могат възрастните хора да я стигат. През пролетта и лятото няма начин да минеш през градаината, без над главата ти да е отрупано я с цвят, я с плод. Николов продължава да засажда дървета, вече от другата страна на блока си. Негови съседи също са засадили 7 ореха. Мъжът разказва, че когато завързваме мартеничката си на цъфнало дръвче, то спира да расте на това място. Затова минава и ги развързва. Събрал е над 1000 мартеници, които, завързани една за друга, образуват 300-метрово въже.
