Мъж се разплака за първи път от дете заради кошмарни условия в пловдивския арест | ||||||
| ||||||
Мъжът бил задържан в края на юни 2017 г., тъй като срещу него била издадена Европейска заповед за арест. В пловдивския зандан прекарал един месец, а после бил екстрадиран в Белгия. Времето прекарано зад решетките в Кючука му стигнало, за да поиска 15 000 лева обезщетение от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неимуществени вреди. В жалбата мъжът описва, че арестното помещение било с големина около 16 кв.м. с три легла и възглавници изработени от брезент. Често се усещала миризма на нечисто спално бельо. Лампите били включени по 24 часа, което пречело на съня. Температурата в помещението била около 40-41 градуса (при температура навън 34-35 градуса) с неработеща вентилация и прозорец, който почти не се отварял.Задържаните били изкарвани навън за около 40 минути до максимум час на ден. Тоалетната била разположена до леглата и се усещала постоянна миризма на канализация, а физиологичните нужди се извършвали пред останалите задържани лица. Мъжът изрично посочил, че бил преместен за 5 дни в приемна килия в затвора, заедно с още около 16 души, която изглеждала като избено помещение с бетонен под и малко прозорче, недостатъчно за проветряване и за да влезе дневна светлина. В приемната килия по леглата имало гризачи, а в храната буболечки и насекоми. В жалбата е посочено, че по-късно мъжът бил преместен в една килия с 8 човека, 6 от които били роми. Проблемът бил, че във връзка с размириците в района на Асеновград в следствие на побоя над български деца от местен клуб по гребане, в затвора били изострени отношенията между българи и лица от ромски произход, които разполагали с ножове, наркотични вещества и телефони. В следствие на това мъжът преживял силен стрес, унижение, болки, страдание, понижение на самочувствието, обида и разочарование от условията в които е бил принуден да живее. Той се страхувал за живота и здравето, тъй като бил настанен в едно помещение с лица с ниска морална култура, употребяващи наркотици и притежаващи ножове, и които осъществявали полови контакти помежду си в непосредствена близост до него. Майка му разказа пред съда, че за първи път видяла синът си в толкова окайващо състояние и не го е виждала да плаче от 10-годишната му възраст. В съдебното заседание биха разпитани други свидетели, сред които и част от затворниците, с които мъжът е бил съкилийник. В крайна сметка искът на мъжът бил уважен, но в размер само на 1380 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС. |