Производители на риба в Пловдив търсят държавна субсидия | ||||||
| ||||||
"Капацитетът на на това стопанство е 350 тона годишно - пъстърва", казва Христо Христов, управител на пъстървово стопанство. Сладководните ферми обаче не са сред приоритетните за държавно субсидиране. Производители смятат, че липсата на подпомагане ги постава в неравностойно положение. Рибовъдите къщо така искат компенсации. И механизми за получаването им като създадените в Румъния и Унгария. "Регулярно субсидиране за сектора няма. Някаква форма на печалба, ако въобще я има, е в много ниски граници. Формата на подпомагане би следвало да бъде формулирана или обвързана по някакъв начин с единица реализирана продукция - било килограм, тон, или на база вложени храни", допълва Емил Китанов, мениджър на рибовъдна ферма. От Агенцията по рибарство и аквакултури смятат, че финансова подкрепа може да осветли напълно сивия сектор в бранша. "Той, за да получи субсидия, ще изисква съответните документи за фуража, с който храни рибата, ще узакони всички свои разходи, за да може да получава тази субсидия", уточнява Христомир Копчев от ИАРА Пловдив пред БНТ. От Асоциацията на производителите на рибни продукти обаче категорично се противопоставиха на исканията за държавна помощ. Според ръководството на организацията за развитие на отрасъла успешно работи 7-годишната европейската програма "Морско дело и рибарство". В същото време от 3 200 язовира, в които се гледа риба, само 700 обекта са регистрирани. |