| Защо все по-малко българи искат да станат приемни родители? | ||||||
| ||||||
Една от причините българите да не искат да стават приемни родители е в на липсата на социална сигурност. Към момента приемните родители се грижат за децата в риск по силата на граждански договори, които ги лишават от правото на пълно осигуряване. Те нямат осигуровки за рисковете трудова злополука, безработица, за бременност и раждане и за гледане на дете. Така остават без обезщетения при прекратяване на договорите им или когато се наложи да проведат лечение, в резултат на което децата се извеждат от дома им. Затова не са и малко случаите на загинали от рак приемни родители, които слез извеждането на децата, остават без доходи, болнични и загиват в нищета. Въпреки многобройните настоявания на НАПГ този проблем да бъде решен, от Министерството на труда и социалната политика и през 2019 г. отказаха да намерят решение. Парадоксално е, че ако приемен родител работи като възпитател в социален дом, той ще има право на трудов договор и социална защита. Втора причина за ниската мотивация на българите да станат приемни родители се корени в насажданото в последните години лошо отношение към приемната грижа. Приемните родители са обект на атаки за това, че получават възнаграждения за труда си, като политически и религиозни общности създават противопоставяне между родните и приемните семейства. Основната нападка е, че заплатата на приемните родители не се дава на бедните семейства. Малко известен факт, обаче, е че 80% от настанените в приемни семейства деца не са жертва на бедността, а на насилие, неглижиране и лоша грижа. Следователно, причината децата да отидат в приемна грижа е насилието, а не бедността. По данни на Агенцията за социално подпомагане за периода януари – ноември 2019 година едва 95 приемни родители са получили разрешение от държавата, за да се грижат за деца в беда. 203 са заличените от регистрите приемни родители. 80% от заличените приемни родители са отписани поради лични причини – влошено здравословно състояние, напускане на страната или смяна на местожителството, както и заради промяна на професионалните интереси. В същото време в 507 приемни семейства към ноември 2019 г. няма настанени деца. Най-много приемни родители без настанени деца има във Варна (45), Търговище (39), Велико Търново (37), Монтана (33), Русе (29) и др. По данни на Агенцията за социално подпомагане 1930 българчета растат в приемни семейства към края на ноември 2019 г. От тях 170 са с увреждания. 90% от децата в приемни семейства идват от родните си семейства, от семействата на близки и роднини, при които са били настанени или от същите или други приемни семейства. Най-много деца, които са били в приемна грижа, биват осиновени – половината в България, половината в чужбина. В чужбина се осиновяват основно българчета с увреждания. През ноември 2019 г. от 94 изведени от приемните семейства деца, 15 са върнати в родните им семейства или са настанени при близки и роднини. По данни на Агенцията за социално подпомагане бебетата остават средно 1 година в приемно семейство, преди да бъдат върнати в родните си семейства или да бъдат осиновени, децата до 6 години остават средно 2 години, а децата на възраст между 6 и 14 години – приблизително 5 години. |
Още новини от Национални новини:
