| Битка за мандат | ||||||
| ||||||
Ръководството на левицата влезе в разговори с контактната група на НДСВ с единствената цел да се печели време и да се създава впечатлението за конструктивен диалог. Намерението обаче бе разговорите да се използват като трамплин към последния – трети опит за съставяне на правителство – който по конституция се възлага от президента по негов избор. Още в рамките на консултациите с “отделни национално-отговорни народни представители”, които БСП водеше в рамките на своя опит за съставяне на правителство, бе станало ясно, че в сегашния парламент има достатъчно депутати, за които оцеляването на това народно събрание за колкото се може по-продължително време е по-голяма ценност, отколкото изработването на принципни параметри за съставяне и подкрепа на бъдещото правителство. Наистина – разглеждани на повърхността, настроенията сред някои фракции и още по-малки вътрешни групи на народни представители са точно такива. Грешката в анализа на левицата, според който успеха при третия мандат е неизбежен, се дължи на механичния прочит на общите настроения. Никой обаче не си е направил труда да изследва евентуалните конфликти, които биха възникнали около третия мандат независимо от общите настроения в полза на оцеляването на 40-то народно събрание. Основният въпрос при третия мандат от конституционна гледна точка е на коя парламентарна група ще спре избора си президентът. Според основния закон при провал на първите два опита за съставяне на правителство в третия последен случай президентът поема активна роля и със свои аргументи определя коя фракция да излъчи премиер. БСП вече направи първата голяма грешка в условията на изчерпан и втори и в очакването на трети мандат. Социалистите обявиха, че започват консултации с НДСВ, ДПС и БНС за съставянето на кабинет при третия мандат. Реакциите на НДСВ бяха по-скоро израз на учудване, отколкото на добронамереност. Защо БСП инициира консултации, след като това е конституционно право на президента? БСП вече имаше свой опит за съставяне на правителство – коментират представители на НДСВ като Николай Свинаров и Борислав Ралчев. Сходна бе и реакцията на ОДС. Интересно в качеството на какви социалистите ще проавят консултации за трети мандат – запита се Надежда Михайлова, според която президентът Първанов очевидно е упълномощил БСП да говори от негово име. Несъответствието между конституционна рамка за третия мандат и тактически действия на социалистите може за пореден път да доведе до напрежение между тях и НДСВ. Но замисълът на “Позитано” изглежда е друг. БСП навярно иска първо да открои и да регламентира подкрепата за правителство, а след това партиите от готовата формула да се представят пред президента и така практически да няма значение кой е формален носител на мандата – ДПС или БНС. Ситуацията с третия мандат не бива да бъде оценявана еднозначно. БСП сигурно има интерес от формализиране на третия мандат, за да се открои още повече собствената й доминираща роля. За другите партии от евентуална бъдеща коалиция нещата не стоят така. За НДСВ, чиито отношения с ДПС са повече от хладни, е важно кой ще бъде официален носител на мандата, тъй като от това зависи какво ще бъде представителството на жълтата партия в коалицията и на каква принципна основа ще функционира коалиционната формула. За ДПС въпросът за мандатоносителя е още по-значим. Ако президентът спре избора си върху партията на Ахмед Доган, това ще й позволи да претендира и да запази за себе си някои ключови министерства. Известни са амбициите на ДПС към Министерството на земеделието, което е символично за основната част от техния електорат. Не по-малки са апетитите за земеделското министерство и от страна на Български народен съюз, в който участват земеделците на Анастасия Мозер. Ако БНС стане мандатоносител, битката за земеделското министерство ще се ожесточи още повече. Ако Първанов предпочете ДПС, той рискува да получи много упреци, че всъщност дава шанс на една вече провалена формула – тази от първия опит за съставяне на правителство. Ако президентът избере БНС, това ще означава, че той е избрал формацията, която лансира идеята за създаване на Национална гвардия, която да защитава българското население от ромите. Как ромите, които са десет процента от гражданите на страната, биха погледнали към такъв мандатоносител? Ако има истински ромски правозащитни организации, те би трябвало да засипят президентството с протести в случай, че третият мандатоносител е БНС. Отделно от това натрупаното недоверие и идейна вражда между ДПС и ВМРО, които са част от коалицията БНС, не им позволява просто така да влязат в обща формула за бъдещо правителство. Всичко това води към извода, че третият мандат, макар и на пръв поглед да изглежда най-лесен, е всъщност най-коварен и с най-много проблеми. Изходът от него не зависи от абстрактните настроения, че е по-добре да има парламент, отколкото да няма, а от това дали стъпките към реализацията му ще бъдат направени обмислено, или не. Първите анонси, излъчени от БСП, са повече от необмислени. Сблъсъкът за мандата тепърва предстои. Анализът е публикуван във vsekiden.com. |
Още новини от Аналитични новини:
