| Млад българин спечели най-голямото отличие в киното | ||||||
| ||||||
Кирил Мирков получи статуетката в най-престижната категория – Oustanding Vissual Effects in a Commercial ("Най-добри визуални ефекти в рекламата“), която е еквивалент на "Най-добър филм“ при оскарите. Наградата е за работата му в екип заедно с колегите му Карстън Келър, Селчук Ерген и Уилям Лабем, за рекламния филм за световноизвестния ликьор "Hennessy: The seven worlds“ ("Хенеси: Седем свята“). Колегите му от престижното студио Moving Picture Company (MPC) в Лондон печелят общо 5 награди, три от които са за анимационния хит “Цар Лъв". “Беше голяма чест за мен и голямо вълнение, но никога не съм работил за престижни награди, а защото визуалните ефекти са моята голяма страст – каза 3D артистът. Щастлив съм, че работя това, което най-много обичам." Той създава 3D ефекти на компютър, които после се наслагват върху вече сниманите с камера кадри. Например върху кадър как хора вървят по улицата може да се сложи изображението на огромен динозавър, изобразен чрез 3D. Понякога всичко в кадъра може да е направено на компютър, но много важно е да има fine tuning (“фина настройка"), или изпипване на детайлите, цветовете и свързването им в единна хармонична композиция. След завършването на рекламния филм "Hennessy: The seven worlds“ Кирил Мирков е издигнат до най-високата творческа позиция – супервайзър. “Хенеси: Седем свята" представя седем красиви свята, като този, който е изградил българинът – Flowing Flame, е от изригващи вулкани в огнени краски. Екипът работи под режисурата на легендарния Ридли Скот (“Гладиатор", “Пришълецът", “Робин Худ", “Ханибал" и много други). “Хенеси: Седем свята" е своеобразното завръщане на големия режисьор, с неговата продуцентска компания RSA, в света на рекламата. Работата с него е истинско приключение за младия българин. “За разлика от някои холивудски знаменитости, Ридли Скот е много по-земен и отворен към творческия екип и контактуваше директно с нас – казва Кирил. – Той няколко пъти идва на нашите всекидневни оперативки. Беше много съсредоточен и непрекъснато рисуваше, докато говореше, как вижда нещата. В студиото запазихме куп негови скици. Беше много вълнуващо да видиш как гений като него мисли в рисунки." Това е вторият “визуален оскар" за българин, след като миналата година Камен Марков получи същия за участието си в рекламния клип “Момчето и пианото" с участието на Елтън Джон. Тази година персоналната статуетка е изключителен успех и летящ старт за младия българин Кирил Мирков едва две години след като завършва филмовата академия в Лудвигсбург, Германия. Той се ражда в София в забележително семейство, свързано с изкуството. Майка му Анна Трифонова – Салабашева е едно от най-титулуваните момичета с над 100 корици на наши модни издания през 80-те. Баща му Антони Мирков е оператор в БНТ. Вторият му баща Димитър Салабашев също е голямо име в операторското майсторство. Леля му Екатерина Трифонова и днес е топ модел по световните подиуми и модните списания. “Не бях свръх амбициозна майка, винаги съм насърчавала децата си да се занимават с това, което обичат – казва майката. – Кирил винаги е бил точен, отговорен, дисциплиниран и целеустремен." Той израства в София, отглеждан е от майка си и баба си и първоначално се занимава с музика. И днес обожава знаменитата си баба Татяна Белкина и обича да й ходи на гости. От малък свири на пиано, а голямата му страст е да композира свои парчета на компютърна програма. “Кирил несъмнено се е повлиял от креативното ни семейство, от света на красивото, в който ние бяхме. Той никога не е рисувал, но това, което прави, също е креативност, само че с 3D ефекти на компютъра", уточнява майката. Когато е на 11 години, майка му последва втория си съпруг Димитър Салабашев в Дюселдорф. Кирил остава за малко при баба си и през 2001 г. също заминава за Дюселдорф заедно със сестра си Таня. Стресът от чуждата действителност е голям. Само 3-4 дни след пристигането си тръгва на училище – в нормална немска гимназия. “Не знаех грам немски, в началото говорех само на английски. Едва след 6 месеца усвоих разговорния немски. Нямах приятели, защото не можех да общувам нормално с децата на техния език, изглеждах им странен. Имало е моменти – разплакваш се и искаш да се върнеш обратно в България", спомня си той. На 12 години още не мисли с какво иска да се занимава като порасне. Продължава да композира свои парчета на компютъра, докато един филм не отваря широко очите му за визуалните ефекти – “Матрицата". “Този филм ме привличаше неудържимо, но най-много ме впечатлиха визуалните ефекти в него. Поисках да разбера как се правят и ми ставаше все по-интересно", спомня си Кирил. Тогава в YouTube все още ги няма така туториълс – видеа, в които се обяснява как да се работи по някоя компютърна програма. “В някакъв форум открих видео как се прави един ефект от “Матрицата" – “Булет тайм" – разказва Кирил. – Инсталирах си програмата, но всичко беше толкова сложно, че ме хвана шубето. Бях само на 12 години и така се изплаших, че затворих всичко, казах си, а, не, не, това е много техническо, не мога. След година обаче, когато гледах и втория филм “Матрицата", още повече се запалих. Отново отворих програмите, но си оставих малко време да проумея как се работи с тях. Страхът постепенно изчезна и бях дотолкова погълнат, че само за това мислех и само това правех, като се върнех от училище. Първо пишех домашните, а после сядах на компютъра." Когато е в гимназията, Кирил научава, че във филмовата академия в Лудвигсбург е открита специалност “Визуални ефекти". Такава няма в Берлин и той кандидатства там. Изискванията са много високи – да владееш правенето на визуални ефекти и да имаш поне една година стаж по това. Този стаж Кирил вече е натрупал. “Като ученик поработих една година във “Virtual Republic" в Дюселдорф. Бяха едни от най-добрите, всяка втора реклама с хубави визуални ефекти в Германия беше правена от тях. Шефът беше много готин, хареса ме, кефеше го да обучава новаци като мен. Подготви ме много добре за академията и за това, което съм сега", споделя Кирил. В академията талантливият българин също става един от любимите студенти на преподавателите. Когато е в III курс, на конференция по визуални ефекти в Щутгарт се запознава със супервайзър от MPC – Лондон и го канят там да изкара практиката си. “Поработих там една година, много ми хареса и си казах, че като завърша, ще отида в Лондон", казва Кирил. Още като студент е номиниран за наградите VES – с дипломната си работа. Тогава издават календар с най-известнте “креатури" или култови герои от холивудски анимации като Годзила, Елиън, Трансформър, Кинг Конг. За рекламата му Кирил и негови състуденти правят видео от минута и половина. Седем месеца екип от 7 души работи за това видео от минута и половина. Няма как да представят всичките 12 герои от календара и избират само един – Гоблин Кинг от “Властелинът на пръстените", от втория филм “Хобит: Неочаквано пътешествие". “Гоблин Кинг е едър, с дебела кожа, много грозен, направо отвратителен, обаче го снимат във фотостудио като модел. Това беше готиното – контрастът беше много голям", смее се Кирил. След шестгодишно следване той заминава за Лондон и от две години работи в MPC. В определен период е бил изкушен от визуалните ефекти за киното, но когато попада в рекламния отдел на MPC, се запалва за тази работа. “Рекламите стават все по-престижни. Премиерите им се очакват с голямо нетърпение от милиони фенове по света, както филмовите премиери. Там се работи в много по-динамично темпо. Правиш проект, след два месеца друг, ползваш нови програми. Интензивно е дори като въздействие върху хората – да представиш в секунди една идея, един сюжет, една история. При рекламите се работи в много по-малък екип, в който всеки 3D артист може да даде идея, да остави своя почерк, а не само да реализира нечии чужди идеи, както е при филмите", казва Кирил. Страстта по музиката все още го държи здраво и отскоро си е купил електронни барабани, със слушалки, за да не притеснява съседите си в Лондон. Така разпуска след напрегнатия ден в студиото. А също и с тенис на маса и на корт, боулинг, дартс. Поддържа тялото си с калистеника – упражнения на лост, лицеви опори, коремни преси. Кирил признава, че напоследък му остава все по-малко време да лети до Дюселдорф при майка си или до София при баба си. Любимата работа от проект на проект го поглъща до такава степен, че няма време да пътува. “Този дом в София за мен си остава “вкъщи" и смятам скоро да си дойда. Обичам в България прекрасната природа и, че всичко е толкова близко – и планините, и морето", казва българинът. |
Още новини от Любопитни новини:
