| КАБ препоръча общината да направи музей в "дупката" до "Понеделник пазара" | ||||||
| ||||||
Решение е взето на последното заседание на АС на КАБ-РК Пловдив на 12 февруари, съобщи за Plovdiv24.bg заместник-председателят на камарата арх. Мария Стоянова. Архитекти смятат, че трябва да се задължи инвеститора да разработи и представи ОУП във варианти, съответстващи на европейската методика и практика за проучване и анализи, които предшестват и формират заданието на инвестиционното проектиране. Посочва се, че за конкретния обект от особено значение са: категорично становище за археологията, разкрита на терена с оценка за допустимост на нови строително-конструктивни намеси; задълбочено изследване и проучване на средата – природния феномен ТРИХЪЛМИЕ, характера, мащаба, структурата на съществуващата жилищна, сакрална и обществено обслужваща застройка (за да не се повтори в по-голям мащаб "Голямата базилика“); Изготвяне на варианти за обемно-пространствено и функционално хармонично включване на новото строителство в съществуващата среда . Архитектурният съвет е разгледал и становище на проф. арх. Тодор Кръстев - почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и почетен председател на ИКОМОС/България, експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство. В него се казва, че предложеното плътно застрояване се променя характерът на градската тъкан и се нарушава традиционното съотношение между застроени и свободни площи, етажността, характерът на покривите и др. Проектът е в противоречие с идеята за създаване на единна пространствена система "Подземен музей на Филипопол" (ОУП, 2008 г.). Двете становища, заедно с още пет, които бяха представени на общественото обсъждане по покана на инвеститора на 8 януари т.г., са изпратени до министъра на културата, директора на НИНКН, председателя на БНК на ИКОМОС, кмета и главния архитект на Община Пловдив. Пълен текст на Становището на Архитектурния съвет на КАБ-РК Пловдив: Изх.№ ПД 10 /18.02.2020г ДО МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА Г-Н БОИЛ БАНОВ Копие: До Директора на НИНКН арх. Даниела Джуркова Копие: До Председателя на БНК на ИКОМОС арх. Габриела Семова- Колева Копие: До Кмета на Община Пловдив г-н Здравко Димитров Копие: До Главния архитект на Община Пловдив арх. Димитър Ахрянов Относно: Проект за Изменение на ПУП с РУП за кв. 71, гр. Пловдив (бивш терен за Музей за тракийската култура); инвеститор Димитър Георгиев с проектант арх. Стефан Добрев УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, Във връзка с изискване, посочено в Становище на МК от 18.04.2017г. беше проведено обществено обсъждане на Проект за Изменение на ПУП-ПРЗ с РУП за кв. 71, гр. Пловдив - инвеститор Димитър Георгиев с проектант арх. Стефан Добрев. На визираното обсъждане, проведено на 08.01.2020г. и организирано от инвеститора, бяха представени становища на експерти на КАБ-РК Пловдив, на които не се обърна нужното внимание, може би поради критичния им характер. В същото време бяха изразени подчертано емоционални, поддържащи и възхваляващи представения проект становища на неспециалисти и лобисти. След проведеното на 08.01.2020 г. Обществено обсъждане и на основание ЗКН, допускащ компетентност на ЮЛНСЦ (в случая САБ и КАБ) в областта на опазване на недвижимото културно наследство, КАБ-РК Пловдив проведе специално обсъждане на представения проект в Архитектурния съвет към КАБ-РК Пловдив, с покана към архитектурната гилдия на Пловдив и специално към проф. арх. Тодор Кръстев, арх. Ст, Добрев и проф. В. Динчев за дискусия и формиране на експертно становище. Заседанието на Архитектурния съвет се проведе на 12.02.2020г. от 16.ч. След дискусията се формира следното заключение, подкрепено от присъстващите: По отношение на представения проект: Да се изпрати протокола от Архитектурния съвет на КАБ-РК Пловдив и представените на Общественото обсъждане становища на експертите към КАБ-РК Пловдив до Министъра на културата, Председателя на БНК на ИКОМОС, Директора на НИНКН, Кмета на Община Пловдив, Главния архитект на община Пловдив като се настоява: 1. Да не се дава ход и да не се одобрява представения проект. 2. Да се задължи Инвеститора да разработи и представи ОУП във варианти, съответстващи на европейската методика и практика за проучване и анализи, които предшестват и формират заданието на инвестиционното проектиране. За конкретния обект от особено значение са: – категорично становище за археологията, разкрита на терена с оценка за допустимост на нови строително-конструктивни намеси; – Задълбочено изследване и проучване на средата – природния феномен ТРИХЪЛМИЕ, характера, мащаба, структурата на съществуващата жилищна, сакрална и обществено обслужваща застройка (за да не се повтори в по-голям мащаб "Голямата базилика“); – Изготвяне на варианти за обемно-пространствено и функционално хармонично включване на новото строителство в съществуващата среда . Предвид изложените становища, убедително изтъкващи приоритета на Обществените интереси пред частните в този случай, препоръчваме на Община Пловдив да предприеме необходимите стъпки за възстановяване на собствеността си върху разглеждания имот и се обединяваме около необходимостта от възстановяване на предвижданата първоначално функция за музей. За постигане на тези цели, предвид значимостта на обекта, смятаме, че може да се разчита на съдействие и от държавните власти. 17.02.2020г., Пловдив С уважение : Съвет на КАБ РК Пловдив Зам. председател на КАБ-РК Пловдив арх. Мария Стоянова Приложения: 1. Становища на експерти поръчани от КАБ-РК Пловдив, представени на Общественото обсъждане на 08.01.2020г. - 5 бр. 2. Становище на проф. арх. Т. Кръстев, представено на Архитектурния съвет на 12.02.2020г. СТАНОВИЩА: арх. Вили Раева В протокола на експертната комисия от Министерство на културата от 20.01.2015г. във връзка с приключване на археологическото проучване на обекта е отбелязано, че "разкритите археологически структури имат висока научна, културно-историческа и експозиционна стойност и следва да бъдат запазени на място“ и теренът се освобождава "за извършване на КРР и реализиране на инвестиционния проект, който да бъде съобразен с разкритата археология“. За всеки инвеститор и проектант комбинацията от ценни археологически структури с изискване за достъп и експониране, както и ограниченията във височина поради близостта до Трихълмието с инвестиционните му намерения, които винаги са за максимална площ, е голямо предизвикателство и е една изключително сложна задача. Защото това означава КОМПРОМИСИ: компромиси на инвеститора спрямо собствените му интереси и компромиси от страна на одобряващите органи и обществото впoследствие спрямо достъпността до археологическите структури във връзка с функцията и собствеността. Възможно ли е да се намери баланс? Всички проекти за разглежданата територия от последните 4-5 години (включително и настоящият) показват едно: че това е изключително трудно. А ако обърнем внимание на реализираните обекти с реставрирани и консервирани ценни археологически структури в частни имоти с обществена функция в центъра на града от последните години – например в сградата на бившия Нармаг и в сградата на някогашното кино "Екзелсиор“ - се убеждаваме, че въпреки масовия достъп на хора в сградите и направените разходи за експониране и консервиране на археологията, тя е недостъпна за обществеността. По отношение на цялата археология в Пловдив (преобладаващо от римския и византийския периоди) експертите винаги са подчертавали, че тя е експонирана фрагментарно и че е желателно, където има възможност, структурите да се обединяват в комплекси, които да дават по-цялостна представа за съответните обекти (т. нар. Подземен музей на Филипопол според проф. Т. Кръстев). За разглежданата територия винаги се е предвиждало нейното обединяване с Епископската (Голямата) базилика и къща Ейрене в Античния подлез, тъй като трите обекта са смислово и темпорално свързани. Според нас това е и единственото място в града, където все още е възможно идеята за Подземен музей на Филипопол да се реализира, тъй като конструкцията на Античния подлез е съобразена с бъдещо отваряне с цел свързването й с т.нар. Културно-исторически център, а връзката с Голямата базилика може да се реализира на мястото на досегашния паркинг, който вече не съществува поради затваряне на улицата. Ясно е, че един частен инвеститор не би могъл да осъществи такава идея, това би следвало да е в приоритетите на Общината. В тази връзка се обединяваме около становището Община Плвдив да предложи на собственика замяна с друг обект, а самата тя да се заеме с реализирането на Археологически музей на това място, какъвто не случайно бе проектиран след спечелен конкурс от арх. М. Сапунджиев с колектив и изграден в груб строеж преди много години. Така това емблематично място ще се превърне действително в Културно-исторически център на града. Още повече, че такива прецеденти вече имаме: напр. Античния форум, който бе продаден на частен инвеститор и след това заменен с друг обект и сега е отново общинска собственост. Общината трябва да отчете, че е допуснала грешка с продажбата на този терен и да направи необходимото да я поправи. Категоричното мнение на голяма част от архитектите в гр. Пловдив е за промяна на собствеността от частна в общинска и за възлагане на конкурс за проектиране на Археологически музей на терена. Арх. Антоанета Топалова В началото е важно и необходимо да се отбележи,че за първи път в Пловдив / а може би и в България / частен инвеститор поканва архитектурната гилдия и гражданите на града да обсъдят т.н. му инвестиционни намерения за знаков обект м в центъра на града и то по време характерно с това,че за архитектурата ,като създател на материалната жизнена среда на обществото не се говори достатъчно /меко казано/ За това Г-н Георгиев заслужава признателност и благодарност ! Относно характеристиката на мястото /което според древните китайци е най- важното за всяка сграда/няма съмнение,че това е едно от емблематичните,знакови места в "сърцето “на града: - Археологически обект, където "разкритите археологически структури имат висока научна, културно-историческа и експозиционна стойност и следва да бъдат запазени на място“ съгл. протокол на МК . -Визуален подход /с рамка / към югоизточния скален скат и парк на Трихълмието -Един от подходите към "Старинен Пловдив “ -Съседство със съществуващи характерни с мащаб и стил сгради и обекти- Храмове / Католически и православен./ традиционен пазар, Болница,Училище ,2, 3-4 ет. жилищни сгради , Като не коментирам проблемите на археологията , за които има компетентни колеги ,специалисти и институции, ще споделя мисли по общи градоустройствени постановки: Какво определя стойностните архитектурни реализации- -Интелигентен инвеститор, -амбициозен и способен архитект- проектант. -хармонично вписване на обекта в околната среда или еталон на бъдещото изграждане на тази среда, Оценката в масовите случаи е СУБЕКТИВНА и противоречива /напр, за мене обекти като "Капитал сити“ и Голямата базилика с в брутално несъответствие с околната среда, докато за други- колеги и граждани- са ВЪРХОВИ постижения на архитектурата / Но категорично и неоспоримо има терени – места, за които СЪОБРАЗЯВАНЕТО СЪС СРЕДАТА е определящ критерий . В конкретния случай са налице и точният инвеститор и амбициозният проектант. Тяхното предложение,обаче е в конфликт със средата , с мястото ,както по функционалното си съдържание, така и с обема и мащаба,реализиращи инвеститорското намерение . Предложеният силует доказва безспорно,че стоежът закрива за пешеходеца традиционния и идентичен поглед към хълма /Естествено сграда не може да надмогне хълм за поглед от горе и от далеко, но непосредственото възприятие е различно/ . Предложените обеми са в несъответствие на мащаб и структура спрямо споменатите по-горе характеристика и изграденост на средата. За това място е препоръчително, а според мене –задължително ПРЕДПРОЕКТНО ПРЕДИНВЕСТИЦИОННО ОБЕМНО-УСТРОЙСТВЕНИ ПРОУЧВАНИЯ в мащаб и съдържание /и варианти/, изследващи всички аспекти на функционалното и обемно-пространствено решение . С ПУП- ПРЗ и РУП /работен устройствен план/ и 3D ВИЗУАЛИЗАЦИИ / -предназначени главно за лаици/ не е възможно да се решат проблемите. Оптималното решение би било Общината да си възстанови собствеността върху терена /като го откупи ,или подходящо го замени /с КОЕТО ДА СЕ ОСИГУРИ ПРЕДИМСТВОТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС . Струва си . Арх. Величко Куртев Инвестиционните намерения за терена в подножието на Стария град имат дълга история и пловдивската общественост не е забравила, че това беше мястото, избрано след проведен конкурс, за Музей на тракийската култура с проектант арх. Милчо Сапунджиев и колектив. Сградата, достигнала в реализацията си до завършен груб строеж, се вписваше органично в сложната градоустройствена среда, с публично пространство пред нея, а прецизираният ѝ обем се проектираше на контура на скалите, Гръцкото училище и Античния театър. За съжаление, по ред причини в отминалите години, инициативата не се осъществи. Впоследствие, в имота вече като частна собственост, бяха разработени поредица от идеи за застрояване, последната от които е предмет на сегашното обсъждане. Общото между тях е ориентирането към бизнеса, само по себе си обяснимо, и заложената в това предпоставка, теренът да бъде оползотворен докрай. Необходимо е да отбележим обаче, че представеният за обсъждане проект е с редуцирана височина и обща площ спрямо предишните разработки. Фазата на проектиране е твърде ранна, за да даде подробна информация за бъдещия архитектурен образ, взаимодействието на застройката с разкритото антично ниво и функционалните ѝ характеристики. Това, което се вижда обаче, въпреки отбелязаните по-горе промени, е едно уплътнено квартално застрояване, с височина над исторически установената за тази част на Пловдив. Същото може да се каже и за мащаба с обеми обхващащи целия квартал, на фона на околните сгради. Реалните проблеми обаче не са свързани с архитектурата, а със самото присъствие на подобен комплекс с бизнес и жилищно предназначение, етажен гараж и археологично ниво, до което е необходимо да се осигури публичен достъп. Първото, което трябва да се отбележи, е реалното закриване на погледа към Трихълмието, което представените силуети, естествено, не показват, доколкото гледната точка не е от нивото на улиците. Безспорен факт е, че визуалното възприемане на пловдивските хълмове и особено на Трихълмието с неговия исторически облик е една от ценностите на град Пловдив и част от неговата идентичност. Това би трябвало да бъде опазено на всяка цена. Другият, немаловажен проблем би възникнал при експлоатацията на комплекса с неговото транспортно обслужване и взаимодействието с изградената улична мрежа. Решението с прекъснатата връзка на бул. “Мария Луиза" с бул. “Цар Борис ІІІ – Обединител" покрай Католическата църква допълнително натовари с автомобилно движение ул. “Патриарх Евтимий". В непосредствена близост до планирания комплекс вече има обекти с публично предназначение - ДКЦ-1 Пловдив, Професионална гимназия по битова техника, Понеделник пазара. Не бива да пропускаме също Голямата базилика, Античния театър, Одеона, исторически обособената търговска зона по ул. “Княз Александър І", всички те привличат жителите на града и туристи в зона практически лишена от паркоместа, с натоварен до краен предел автомобилен трафик. Напълно възможно е на един следващ етап да се предложи изграждане на пълноценно кръстовище между бул. “Цар Борис ІІІ – Обединител" и ул. “Патриарх Евтимий", доколкото сегашното решение не дава възможност за пълноценен транспортен достъп. Такива идеи се спрягаха при предишните разработки и ефектът от тях би бил катастрофален. Едно пояснение по съдържанието на представения ни проект. В разработката липсва подробно транспортно-комуникационно изследване, което се изисква задължително, съгласно Наредба 8 за обема и съдържанието на градоустройствените разработки. А съгласно Наредба 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизирани територии се изисква и решаване на обратната задача – изследването как новият обект със съответните устройствени параметри ще повлияе върху околните територии. В крайна сметка различният подход при третирането на обсъждания терен от гледна точка на собствеността, в сравнение с разположените в близост Голяма Базилика, Античен театър, Одеон и Античен форум, навеждат на мисълта, че правилното решение за Община Пловдив може би е в замяната на терена като общинска собственост, по аналогия с вече проведените процедури и така да бъде намерен компромис между интересите на собственика и обществото. Така би се осъществила идеята за общодостъпен археологичен маршрут, допълващ уникалните характеристики на града ни. Примерите с двата търговски обекта на ул. “Княз Александър І", със запазените части от Античния стадион са показателни. Археологията се оказа практически недостъпна за публиката. Арх. Петкана Бакалова I. КОНСТАТИВНА ЧАСТ 1. Обем и съдържание на проектната документация Настоящето становище е изготвено на база предоставени, с покана за обществено обсъждане, текстови и графични материали на сайта на "ЦЕНТРАЛ–ПЛОВДИВ“АД, в следния обем: • Покана, съгласно която ще се проведе обществено обсъждане на Изменение на ПУП-ПРЗ и РУП и обемно - устройствено проучване за УПИ |, кв. 71 по плана на |-ва градска част - юг - гр. Пловдив“ във връзка с изграждане на обект: "Културно-исторически и обществен център Пловдив" – 1 стр.; • Комбинирана извадка от КККР на гр.Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, Заповед за изменение на КККР №18-5179-29.06.2016г. на Н-к на СГКК-Пловдив и от ПУП-ПР за УПИ I-2234, административна, обществена, стопанска дейност, кв.71 по Плана на първа градска част – Юг, Пловдив, одобрен със Заповеди №№ ОА-1022/01.06.1994г. и ОА-2329/20.12.2001г. ведно с Изменение на ПУП-ПР на УПИ I-2234, административна, обществена, стопанска дейност, кв.71 по Плана на първа градска част – Юг, Пловдив за преотреждане в УПИ I-520, 1704, обществено-обслужващи дейности, жилищно строителство и археология, както и ПУП-ПР на УПИ I-2234, административна, обществена, стопанска дейност, кв.71 по Плана на първа градска част – Юг, Пловдив за ПРЕОТРЕЖДАНЕ в УПИ I-520, 1704, обществено-обслужващи дейности, жилищно строителство и археология, представени в М 1:500 – 1 лист; • Извадка от действащ ПУП-ПРЗ за УПИ I-2234, административна, обществена, стопанска дейност, кв.71 по Плана на първа градска част – Юг, Пловдив, одобрен със заповеди №ОА-1022/01.05.19994г. и №ОА-2329/20.12.2001г. и Изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I-2234, административна, обществена, стопанска дейност, кв.71 по Плана на първа градска част – Юг, Пловдив за новоотреден УПИ I-520, 1704, обществено-обслужващи дейности, жилищно строителство и археология, представени в М 1:1000 с параметри на застрояването и специфични правила – 1 лист; • Работен устройствен план за УПИ I-520, 1704, обществено-обслужващи дейности, жилищно строителство и археология, включващ силуети по бул. “Цар Борис III Освободител“, улици "Съединена България“ и “Патриарх Евтимий“ и разрез, представени в М:500 – 1 лист. Съгласно поканата за обществено обсъждане към проектната документация следва да е налично обемно-устройствено проучване. Предоставените материали не съответстват на изискванията на Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (липсва обяснителна записка и др.), НАРЕДБА № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти на МРРБ и на НАРЕДБА № 4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно - реставрационни дейности на недвижими културни ценности на МК и МРРБ. Съгласно чл. 6 от Наредба №4 на МК, в случаите когато с проекта се предвижда промяна на отношението недвижима културна ценност – среда, се разработват обемно-устройствени проучвания. С тях, освен изискванията по Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (МРРБ), се определят задължителните изисквания и параметри към недвижими културни ценности и тяхната среда в съответствие с режимите за тяхното опазване, което включва проучване и документиране на археологическия обект. Разглежданият проект за изменение на подробен устройствен план има за цел да обезпечи реализацията на инвестиционен проект в археологически обект. Съгласно чл.1 и чл.13 от същата наредба още със заданието за проектиране следва да се изясни характера и степента на предложението за намеса в културната ценност. На този етап, във връзка с нормативните изисквания за проучване и документиране на археологическия обект, се констатира, че към представената проектна документация липсват: 1. идентификационни данни за обекта – статут на обекта по ЗКН, класификация и категория на културната ценност; 2. проучване на историческото развитие на културната ценност и нейната среда, периодизация и датировка, функционални характеристики; 3. проучване на актуалното физическо състояние на културната ценност и нейните елементи; 4. изследване на възможността за експониране на културната ценност на части или елементи от нея; 5. архитектурно заснемане - план, изгледи на разкритите зидове и разрези през тях с коти на характерни участъци от археологическите структури и прилежащия терен; 6. проучване на състоянието и ресурсите на околната прилежаща градска среда. Археологическият обект изобщо не е отразен в представените планове, а същият е с предварителна категория "национално значение“. Представените материали не отговарят и на изискванията на Наредба №4 н МРРБ за обема и съдържанието на обемно-устройственото проучване, а именно: 1. Липсват обобщено функционално-пространствено решение за отделните етажи на сградата (сградите); 2. Няма представено обобщено обемно-фасадно решение на сградата (сградите); 3. Не са определени конкретно задължителните изисквания и параметри за опазването на археологическия обект – например, не е ясно как и къде конструктивните елементи ще "стъпят“ в археологията, допустима ли е изобщо строителна намеса в отделни зони с висока, изявена културно-историческа стойност и ако е допустима в каква степен; 4. Липсва обяснителна записка. Липсват визуализиращи материали /перспективни изгледи, фотомонтажи, компютърна анимация, макет и др./, които да изяснят в достатъчна степен инвестиционното намерение и които са задължителни за обект с подобна обществена и културна значимост. 2. Проектно решение Подробният устройствен план в част регулация предвижда промяна на отреждането за УПИ I от "административна, обществена, стопанска дейност“ в "обществено-обслужващи дейности, жилищно строителство и археология“. Съгласно плана за застрояване зоната е определена като Цкин с параметри: плътност на застрояване до 100%; коефициент на интензивност (Кинт) до 3,0; озеленяване до 20% (включително покривно); корта корниз до 15 метра; свободно застрояване отразено с ограничителни линии на застрояване. Параметрите на ОУП за зоната са съответно: 70-80 плътност на застрояване; коефициент на интензивност (Кинт) max 2,5-3,0; озеленяване min 20-25%. Достигнати градоустройствени параметри за проектното УПИ: 88,6% плътност на застрояване; коефициент на интензивност (Кинт) -3,0; озеленяване 20% (покривно); свободно застрояване до 4 етажа с максимална височина до 15 метра. Съгласно РУП се предвижда периферно застрояване на 4 нива към улиците. Представеният разрез показва 5 нива на сградата към тепето и едно/две нива в централната част. II. АНАЛИТИЧНА ЧАСТ Анализът на предложеното проектно решение показва, че въпреки опитът обемът на сградата да бъде раздробен на няколко по-малки части, същият доминира сериозно околната среда по обем и мащаб. За сравнение - абсолютната кота корниз на проектната сграда към бул. "Цар Борис III Освободител“ е 178.25, а на сцената на античния театър е 178.44. Общата височина на застройката към булеварда е с абсолютна кота 181.85 – повече от 3,5 м над сцената и достига до средата на Джамбаз тепе. Срещуположната, през булеварда, сграда е с един етаж по-ниска и е със скатен покрив, което визуално дава илюзия за по-малка обща височина. Не са изследвани комуникационните, визуални и смислови връзки с останалите елементи на Античния град, разположени в близост: Старинен Пловдив, тепето и прилежащите квартали. Не е отчетена възможността от постигане на хармонизиращ със средата силует, например чрез различни коти корниз в отделните зони на терена. От плана за застрояване се вижда, че новопредвидените обеми са драстично, в пъти по-големи от характерната структура на околната застройка. Фасадите са решени монументално, в дълъг, линеарен, еднообразен уличен фронт, който е в разрез с околното застрояване и природната даденост - тепето. Покривът (петата фасада), изключително важна в този случай, предвид факта, че ще участва активно във възприятието, също недопустимо доминира с мащаба си. Не е ясно как предвидената застройка отчита археологията: • липсва анализ на градоустройствената и функционална структура на античните квартали - част от обекта; • няма теоретична възстановка на обекта; • не е изследвано визуалното възприятие на археологията вътре в обема на сградата; • не е изследвано влиянието и намесата на конструкцията в археологията – като стъпки на фундаменти; • не е направена оценка на потенциала за експониране на археологията – като физическа съхраненост, научна и културна стойност; • във връзка с горното - не е изследвана възможността за адаптация не античните обекти храмове, жилищни сгради и търговски сгради. Добре би било да се разгледат различни варианти на обемно-устройственото проучване. III. ЗAКЛЮЧЕНИЕ Липсата на документално предварително проучване, включващо исторически и градоустройствен анализ на средата, липсата на поливалентно предварително архитектурно проучване, включващо анализ, диагностициране, оценка на културно-историческата стойност и ясна, логически изведена, аргументирано представена концепция за намеса, са довели до едно спорно и необосновано предложение за застрояване, което създава опасност за този значим археологически обект. Арх. Р. Стефанова Уважаеми колеги и съграждани, Запознах се с изготвения проект: "Изменение на ПУП - ПРЗ и РУП и обемно-устройствено проучване на УПИ I- кв.71 по плана на Първа градска част- юг - гр. Пловдив...... и имам следното мнение : - Практиката показва , че процедирането и одобряване на ПУП и РУП за емблематични места от град Пловдив , без да е ясна визията на сградата е грешен подход , водещ до спекулации и незачитане на уникалното архитектурно - историческо силуетно наслагване на град. Настоящата разработка е за имот в подножието на "Джамбаз тепе“ , на фона на силуета на "Стария град" и на Античния театър. Лошият пример с "Голямата базилика“ подхрани очакванията , че всичко е възможно в Пловдив, стига да се справиш с НИНКН. Ако продължим така , скоро ще се срамуваме да показваме града си. Умните държави правят така , че туристите да ги посещават за добро съжителство на ново и старо . Това е един от случаите за които е добре да се знае как ще изглежда сградата , как ще се проектира на фона на тепето , каква визия ще има . Това което видях е една "торта“ , която има за цел да бъде максимално голяма. Аз не съм против застрояване на това място, но не не може "голяма“ да е единствената характеристика на една сграда. САБ и КАБ винаги са поддържали мнението , че най-правилно в такива случаи е да се проведе конкурс. Конкурсът ще покаже какъв обем и какъв характер застрояване е добре да има на това място . След това може да се направи ПУП с РУП. Обратното ще бъде законовото разрешение за поредната инвазия . Относно съвместяването на частните и държавните интереси / държавни в лицето на археологическите разкопки / - считам , че при добра програма , желание от двете страни и контрол на ниво проектиране и строителство - това е възможно. Определено смятам , че е по-добре да се построи нещо стойностно и добре премерено и прецизирано като обем , функция , визия , отколкото да остане още дълги години археологията в този си вид. Понеже имам опит от сградата на "Бившия Нармаг“, считам , че е изключително важно да се степенуват по важност всички фактори и паметници в това число включвам културния силует на града. Важно е също да а се осигури независим достъп , като се подходи към два обекта в един обем. Конкретното решение е въпрос на проект. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 39 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/7 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
