| Навършват се 1103 години от най-голямата военна победа в българската средновековна история | ||||||
| ||||||
По данни на хронистите, описали случилото се край Ахелой, двете армии са с почти изравнени по численост сили. Ромеите водят около 62 000 души, от тях 12 000 конница. Българите, заедно с подкрепленията от печенеги и маджари разполагат с 60 000 воини. Историците не приемат без доза критичност тази цифра, защото за възможностите на българите и съюзниците им тя звучи преувеличено. Начело на българската армия застава самият Симеон I. Византия по това време не може да се похвали със стабилност във вътрешнополитически план. Империята се управлява от императрица Зоя Чернооката, която, както пише друг хронист - Йоан Скилица, "решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи". Освен това Византия опитва да привлече на своя страна печенегите и маджарите, които да нападнат България от север, а сърбите да се включат с удар по западните граници. Преди да е станало късно Симеон I решава да действа и да срази враговете си един по един, без да им дава възможност да нападнат едновременно от три страни. Споменатият по-рано хронист Лъв Дякон живее половин век след битката. Описаната от него картина на белеещите се по полето кости от изкланите ромейски войски ясно говори за мащаба на поражението, което претърпяват ромеите. След тази битка княз Симеон започва вече да се титулува “Цар на българи и гърци" – титла, която три века по-късно ще използва и Иван-Асен II, след разгрома на византийците при Клокотница. Честването на паметната годишнина ще започне в 18.30 часа днес пред паметника на Цар Симеон Велики, в парка на гр. Ахелой. По традиция пред монумента ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите войни и ще бъдат поднесени венци и цветя. |
Още новини от Национални новини:
