| Предстои откриване на Националните есенни изложби в Пловдив | ||||||
| ||||||
От 2013 г. Национални есенни изложби смениха изцяло формата на представяне, като по такъв начин се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, с което се направи опит за преодоляването на изкуствено установените граници между "младите“ и "старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014), Ан пасан (2015), Огледало (2016), Плацебо (2017), "Отвъд повърхността“ (2018) и "Поетика на образа“ (2019), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на дебютна изложба, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница. От 2013 г. Национални есенни изложби смениха изцяло формата на представяне, като по такъв начин се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, с което се направи опит за преодоляването на изкуствено установените граници между "младите“ и "старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014), Ан пасан (2015), Огледало (2016), Плацебо (2017), "Отвъд повърхността“ (2018) и "Поетика на образа“ (2019), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на дебютна изложба, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница. Именно в своето лутане към намирането на израз местата преминават през междинни спирки и метаморфози: нестабилизирани желания, несъсредоточени усилия за себеразбиране, къси съединения в значенията на знаци от разпознаваемата реалност, опити за ориентация в мъглявините, разположени между навсякъде и никъде. Не ние се раждаме, губим, появяваме и изчезваме – явяват се и чезнат местата. Чертаят и означават нашите траектории на съществуване, търсят връзките и посоките вместо нас, аранжират ни като свои пътуващи колекции от образи, които във всеки момент подлежат на завръщане, които във всеки момент се завръщат. Дори тогава, когато няма къде да се завърнат. Събитието се финансира от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 г. |
Още новини от Новини от Пловдив:
