"Започвам подписка и ще поискам да бъда приета от европейските прокурори, които пристигат за проверка у нас", казва адвокат Яничка Методиева, която работи по случая. 

"Ще задам няколко въпроса: При положение че клетките на телефоните показват, че в нощта на изчезването си Десислава е била с Божидар, че той е продал златните накити на майка ѝ, че е влизал в апартамента, където живее, че има данни, че същата вечер е стигал до ГКПП Връшка чука, как прокуратурата прецени, че това са косвени доказателства", чуди се адвокат Методиева. 

Тя настоява европейските прокурори да прегледат делото. 

"Намерени ли са човешки косъм в колата му, но експертите казаха, че главичката на косъма е изядена от молец и не може да се установи ДНК-то", добавя тя. 

Според близките Десислава е изведена от България и продадена.

"Всеки път, когато намерят труп, ме викат да давам ДНК, но досега сърцето ми никога не е трепвало, подсказва ми, че е жива", казва Анжела.

Нейната дъщеря е едно от безследно изчезналите деца на България.

Най-известното от тях е 8-годишният Съвестин Деянов, от когото няма следа от 6 май 1997 г. Според баща му Тодор Деянов, който 19 г. не спира да се бори с бездушието на институциите, синът му е отвлечен за осиновяване. Тодор Деянов успява да осъди МВР и прокуратурата за бездействие.

Тревожната констатация на криминалистите е, че почти всеки ден изчезва по едно дете. За щастие, повечето сами се връщат, други ги намират. Но има и деца, чиято съдба от десетилетия е неизвестна.

"Статистиката на издирваните деца е много динамична, едни се появяват, други изчезват, някои по няколко пъти в годината", казват криминалистите от сектор "Издирване" в Националната полиция.

Едни бягат от родителите си или пък търсят начин да се спасят от интернет тормоза на връстниците си, други - от домовете за сираци, и те са най-неоткриваеми.

Само през последната седмица полицаи и военни бяха вдигнати по тревога в търсене на две хлапета на 3 и 9 г. За щастие децата бяха открити невредими.

За разлика от издирването на възрастни, което започва 24 часа след обявяването им от близките, търсенето на деца стартира веднага. 

В него освен полицаи се включва и инспектор от Детска педагогическа стая. Започнат разговори със съученици, приятели, роднини.

"Оказва се, че родителите не познават децата си, не знаят приятелите им, местата, които посещават, проблемите им", твърди полицай.

Често родителите премълчават информация за децата си, както и не желаят да им се публикуват снимките.

Със завърналите се бегълци работи Детска педагогическа стая. Питат ги къде са били, дали не са станали жертва на престъпление, или сами не са извършили такова. 

"Имахме случай, при който първо бягаше големият брат, той спря и започна малкият", спомня си полицай.

Немалка грижа създават децата от домовете за сираци, които бягат най-често и не желаят да бъдат намирани. Напускането на дома не е трудно, защото са на свободен режим.

Инспектор си спомня за 17-годишен, който 3 ч след като е върнат в дома, изчезва повторно. 

"При него нещата се развиха най-благоприятно - открихме го в дома на майка му", казва той.

С навлизането на Фейсбук в живота на тийнейджърите зачестяват и бягствата заради интернет тормоз. Обиждат се във Фейсбук, говорят лъжи едно за друго и това, което се чувства наскърбено, предпочита да изчезне. Има и друга група изчезнали деца.

Това са жертвите на родителски отвличания. За някои от тях се знае къде са, но докато не бъдат върнати, портретите им не се махат от страницата на Интерпол.

"Масовата заблуда за Интерпол е, че е орган, който издирва, а всъщност е информационна пощенска кутия", казва Яничка Методиева. 

"В нея се вкарва информация за всяко изчезнало лице, но не се провежда издирване", обяснява тя. 

Сред издирваните българчета има такива, които са изчезнали в Италия, Кипър, Гърция.