Целта на въвеждането на таксата не е да се събират пари, а да се накарат потребителите да спрат да ги използват. В момента тези торбички летят навсякъде - по дървета, по улиците. Те не се разграждат, нито могат да се рециклират както дебелите торбички. Експерти са изчислили, че ползваме 1,5 милиарда торбички годишно. Което е огромно натоварване на природата. Ако хората не си променят навиците през 2011 г. , при това потребление, всяко домакинство ще дава по 55 лв. за торбички при новата такса.
През 2012 г. тя ще стане 35 стотинки на торбичка, през 2013 г. 45 ст., през 2014 г. - 55 ст. При тези такси от 2012 г., ако домакинството ползва по стария начин тези торбички, ще трябва да се бръкне с 255 лв. за тях, през 2013 - с 330 лв. и през 2014 г. -с 400 лв. Продуктовата такса за торбички ще се плаща независимо дали те са от внос, или от производители в страната.
В момента в Европа няма стандарт за биоразградимост и все още се правят експерименти за такива материали. Торбичките, които се предлагат у нас като разградими, след време се разпадат на милион дребни парченца, които са много вредни за животните.
Около 100 милиона лева биха постъпили в ПУДОС от продуктовата такса догодина, ако производителите на тънки найлонови торбички продължат да ги произвеждат, а търговците да ги предлагат в магазина. Асоциация "Полимери" заедно с екоминистерството ще поддържат публичен регистър за производители и вносители на торбички, за да няма черен пазар.
Източник: в. "Стандарт"