Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| 20 години след атентатите на 11 септември: Разказ на българи, свидетели на трагедията | ||||||
| ||||||
През септември 2001 г. Петър Калинков и съпругата му Яна са нови имигранти в Съединените щати. Като всяка работна сутрин за Петър, на 11 септември той излиза от спирката на метрото, която се намира точно под кулите-близнаци на Световния търговски център. "За мен беше просто един обикновен ден, в който излизайки от метрото обаче – първото нещо, което ми направи впечатление, беше невероятното количество офисна хартия, която лети наоколо. Погледнах нагоре и видях пораженията на една от кулите“, споделя Петър Калинков пред "БТВ". Той не знае какво точно се случва и дори решава да продължи към офиса си. "Казвам, че не бях притеснен, но започнаха да се случват зловещи неща, когато видях хора, които седят над огньовете, над пламъците и един след друг падат или скачат. Това беше зловещо. Имах един уокмен с мен, който имаше и радио. Никой не знаеше какво става, но се говореше за терористични атаки и дори мисля, че се говореше, че с тия самолети са вкарани взривни устройства в кулите. Имаше объркване. Паниката започна по-късно, когато започнаха да пристигат и тези хора, покрити с бял прах, които бяха видели много по-страшни неща“, спомня си Калинков. Минути по-късно се срутва и Северната кула. "Слушайки радиото на моя уолкмен, тогава имаше съвсем сериозен въпрос дали изобщо някъде е безопасно, не се знае какви са следващите цели. Възможно хората тръгвайки по мостовете, например "Бруклин бридж“, за да избягат от Манхатън, следващият удар да бъде точно върху моста, когато е възможно най-много хора върху него и беше въпрос накъде да тръгнем“, казва мъжът. Съпругата на Петър е у дома с малката им дъщеря. "Няма как да се свържа с него освен чрез работния му телефон. Съответно той не отговаря на работния си телефон. Става 10-11, върви към обяд. Аз не смея да звънна в България – нито на моите родители, нито на неговите, защото и там гледат и какво точно да кажа. Той се прибра в много късния следобед. Беше абсолютна агония“, споделя Яна. За 20 години светът на Петър и Яна се е променил много, както и този около тях. "Все повече и повече това чувство на притеснение, обща неудовлетвореност изобщо от хората като същества и човечеството като посока, в която е тръгнало, сякаш се увеличава. Този момент сякаш беше начален тригър на това“, казва Петър. "Хората се промениха. От начало беше тая солидарност, винаги я има, когато има драма, травма, хората се обединяват да решат проблема. После хората обаче започнаха да стават по-параноични, институциите започнаха да стават по-стриктни. Страхът променя хората по различен начин“, споделя Яна. "Това ти дава друга перспектива кое е важно в живота и кое не. Просто трябва да се бориш, да вървиш напред и да се опитваш да оставиш зад гърба си каквото лошо има и да гледаш за хубавото“, казват съпрузите. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 11.09.2021 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявиха официално колко е населението на България
15:39 / 27.11.2024
Слави Трифонов се завръща в bTV
12:59 / 27.11.2024
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Златна 2025 година за пет зодии
14:55 / 27.11.2024
Тя се завърна
16:52 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив? | ||
| Да (5792) | 58% | |
| Не (3206) | 32% | |
| Не мога да преценя (946) | 10% | |
