200 000 видяха мястото, където времето е спряло, тази година също ще е незабравимо
По-малко от две седмици Жеравна отново ще поеме в китните си пазви пъстрота, на каквато очите не успяват да се наситят. Фестивалът на фолклорната носия започна преди 17 години. И вече няма човек, обичащ фолклора, който да не е бил там или да не знае за него.
Резерватът Жеравна, в който навремето пътуваха ученици от всички краища на България за ден, за да видят как са изглеждали малките български селца през вековете, в последните 15 години бе видян от повече от 200 000 души, някои от тях за първи път стъпиха на територията на България. Мястото, където времето е спряло отново ще ни поднесе изненади и развлечения, за които много от гостите и участниците се подготвят цяла година.
Всички, които са се снабдили с фолклорна носия от първия ден ще могат видят официалното откриване на фестивала на 23 август, петък, от 20 часа. На него ще бъде връчено годишното отличие "Апостол на българщината". Преди официалния концерт още веднъж ще бъдат припомнени правилата на фестивала, които са публикувани на официалните му страници, конкурсите и техните регламенти. Част от замисъла на фестивала е всяка година гостите да се покланят пред паметта на героите на България. Тази година на откриването ще има специален момент за възпоменанието им.
Още първата вечер публиката ще има възможност да се забавлява и да танцува с оркестрите, които през годините доказаха, че са незаменими: "100 каба гайди" с ръководител Тодор Джуфарев, зурните от Петрич с ръководител Михото, тракийския оркестър "Гергьовден" с ръководител Васил Денев и Етрополската духова музика. На малката сцена народното веселие ще продължи официално до полунощ. През това време на поляната до входа ще се проведат нестинарските игри. В тази първа нощ във фестивала ще се включат певецът Николай Славеев и оркестър "Орфей" с ръководител Георги Янев. Нощното етно фолк джамбуре "Тъпани и гайди" ще продължи до малките часове в събота.
На сутринта, с разнообразие от предложения за вкусни закуски (мекички, гюзлеми, тиганици, катми, кафе на жар) започва (или по-скоро продължава) народното веселие със "100 каба гайди", петричките зурни и "Гергьовден". Всеки, който се е изтощил от танци и впечатления от пъстротата на шевиците, може, докато почива преди натоварената съботна програма, да провокира романтиката в рими и да се включи в надпреварата за поетичната награда "Стефан Шарлопов".
Всяка година любителски клубове, школи и танцови състави за български народни танци пътуват от цялата страна до Жеравна, за да представят танци и песни от родния си край. Всъщност това е най-голямото разнообразие на български ритми, което някога сте виждали. Във всяко представяне се предвижда и разучаване на български народни хора с участието на публиката. В съботния ден се провеждат и всички останали конкурси: Конкурс за старинни женски пафти с награден фонд от проф. д-р Иван Гаврилов; Конкурс за бебешко народно облекло с осигурен награден фонд от фирма "БЕБО"; Конкурс за автентични празнични женски и мъжки носии с осигурен награден фонд от СПА комплекс "БЕЛЧИ́НСКИ ИЗВОР"; Конкурс за автентична женска украса за глава с осигурен награден фонд от д-р Ваня Митова.
На територията на фестивала има няколко сцени и обособени пространства за различни забавления и отмора. Докато участниците в конкурсите печелят аплодисментите на публиката, останалите могат да продължат с танците или да предизвикат спортния си дух с Игрите на MAXIMAL с Димитър Господинов – Гуспата, силови игри и с народните борби.
Разбира се, че има предвидено време за обяд, с атрактивното внасяне на чеверметата. Вечерта публиката ще бъде раздвоена къде да присъства – на концерта на Арменския танцов ансамбъл AGBU Пловдив Барахумп или на надиграването на любителите танцьори от смесени двойки с осигурен награден фонд.
Съботният фестивален ден ще завърши с Народни хора и песни около големия огън "Олелията" с фолклорната певица Светла Дукатева, Здравко Мандаджиев, оркестър "Тракийско настроение" и нощно етно фолк джамбуре с Деси Добрева.
В неделния ден веселието продължава само до обяд. В България има няколко училища, в които децата се обучават да свирят на инструменти за фолклорни оркестри. Малко преди закриването на фестивала ще се проведе конкурса за учащи за музикалната награда "Иванчо Музиканта" с награден фонд от Елена Андерсон – един от създателите на фестивала на фолклорната носия.
В последния, неделен ден, след 12.30 на територията на фестивала може да се влиза без заплащане на входна такса и без задължителната носия. И само в този ден е позволено снимането с телефони и фотоапарати. Всяка година има гости, които спазват правилата и такива, които се опитват да ги прескочат. За щастие първите са много повече. А разочарованието от втората група не може да помрачи масовото настроение, но още веднъж показва, че препоръките, правилата и дори охраната са безсилни пред липсата на възпитание.
Организаторите на фестивала на фолклорната носия апелират към всички да се запознаят с условията и да ги спазват стриктно, за да можем да се насладим на истинския блясък на фестивалните дни. Такива, каквито ги виждаха в първоначалната си идея през 2008 година създателите му – Христо Димитров и танцьорите от ансамбъл БЪЛГАРЕ.