За да защити приятеля си, Олег излязъл от къщата и тогава станало страшно. Около 200 роми окупирали българската къща, а докато дойде полиция, те нападнали с лопати тримата българи. Те не дали и също грабнали лопати, за да се защитят и започнало страшно меле.
Тези от циганите, които нямали лопати, хвърляли камъни по тримата. "Едва успяхме да се вмъкнем в къщата. Щяха да ни убият. Звъняхме на тел. 112 и на полицията в Дупница, но полицаите дойдоха 30 минути, след като подадохме сигнала. След като пристигнаха униформените, барикадираха къщата, за да не могат да влязат ромите, иначе щяха да ни убият", разказва Олег Стоянов.
Напрежението толкова ескалира, че на място пристига лично шефът на РУП - Дупница Белослав Динев. Ромите обаче не се усмиряват. Крещят срещу полицаите, заплашват, че ще извадят автомати и ще ги избият. Българите обвиняват служителите на реда, че са се изплашили от циганите и затова не са пристигнали навреме.
След като страстите се поуспокояват, тримата българи са изведени с патрулка към болницата в Дупница. Там са откарани и ранените при боя цигани. Българите са с комоцио, Христо и Борис са със зашити рани по главите и остават под лекарско наблюдение, тъй като има опасност да получат мозъчен кръвоизлив.
Полицаите блокират двата изхода на общинската болница, за да не могат българи и роми да се срещнат и да не се стигне до бой в здравното заведение. Докато чакат пред болницата, млади цигани коментирали, че ще се качат в колите си и с автомати ще нападнат село Бистрица, откъдето са тримата българи, и ще пометат всички.