© Plovdiv24.bg

В подготовката на изданието са се включили над 200 учени. Изданието е от три тома и в него на включени и гъбите, и безгръбначните животни, както и местообитанията.

Причината да се подготви нова Червена книга е заради настъпилите промени - урбанизация, транспорт, много по-активен живот, който оказва в значителна степен влияние върху биоразнообразието, обясни ръководителят на авторския колектив акад. Васил Големански, цитиран от БТА.

В новата Червена книга степента на застрашеност на видовете е определена съгласно новите критерии на Международния съюз за защита на природата.

В първия том са общо 808 вида - шест вида водорасли, 102 вида мъхове, осем вида папратови растения, четири вида голосеменни растения, 539 вида покритосеменни растения, 149 вида гъби.

Във втория том - "Животни", са намерили място и 51 безгръбначни животни, от които 12 вида са в категорията "изчезнали", а 39 вида - "критично застрашени".

В третия том са включени природни местообитания - 11 морски, осем - крайбрежни, 21 вътрешни водоеми, 6 блата, мочурища и торфища, 32 тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи, 32 храстови съобщества, 40 гори, 16 вътрешноконтинентални скални местообитания. Критично застрашени са 28 природни местообитания, 71 са застрашени, 47 са уязвими, а 20 са потенциално застрашени.

Червената книга има и електронно издание, което е с мултимедийни приложения, фотогалерия, карти.

През последния половин век потреблението на природни ресурси е рязко повишено и от 1970 година насам екологичната ситуация на планетата продължава да се влошава, а биологичното разнообразие е намаляло с 28 процента, според Доклад на Световния фонд за дивата природа, посочи тя и допълни, че тези процеси се развиват и в България, макар и не с това темпо.

Ивелина Василева припомни уникалното биологично разнообразие на България и отбеляза, че мрежата ни от резервати ни нарежда след Финландия и Норвегия.

България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга.