В 9 часа в единствения български храм, който носи името на Пайсий Хилендарски, се състоя божествена литургия, която отслужиха Старозагорският митрополит Галактион и духовници от Светия синод. В 9 часа започна и празнична света литургия в катедралния храм "Свети Александър Невски". От 11 часа в Президиума на БАН бе и академичното честване.

Паралелно с това в университетите в Благоевград, Велико Търново, Пловдив и София ще се проведат научни сесии, посветени на делото на Хилендарския монах. Публични лекции ще бъдат изнесени и в българските културно-информационни центрове в Сърбия, Молдова, Румъния и Украйна.

"История славянобългарска" - книгата, която поставя началото на националното ни Възраждане, е завършена през 1762. Известни са около 70 преписа на Паисиевата история, от които до нас са достигнали около 45.

Сред преписвачите са хора от ранга на Петко Славейков и Христаки Павлович. Първият препис е на Софроний Врачански от 1765 г.

За живота на Паисий данните са оскъдни. Спор има дори за родното му място. През ХІХ и ХХ в. са изградени различни хипотези: Банско, село Доспей, Самоковско или село Кралев дол, Пернишко.

Според акад. Петър Динеков най-правдоподобна е хипотезата, според която отец Паисий е роден в Банско през 1722 г. Смята се, че е починал през 1773 г. в село Амбелино, което днес част от Асеновград.

Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1962 г.