© Plovdiv24.bg | | "Не съм запознат как са събирани данните от проучванията на Българската стопанска камара (БСК) и КНСБ, според които у нас растат високите заплати, а ниските - не. Но "Индъстри уоч" също прави свое проучване на всеки 6 месеца и според неговите данни в последните 12-18 месеца има раздвижване и при високите, и при по-ниските заплати, при това в посока нагоре", каза Георги Стоев - макроикономист от "Индъстри уоч"."Изследваме два сегмента заплати - единия го наричаме "среден" - това са такива позиции, за които не се изискват особени квалификации и умения, например диплома за висше образование, перфектно владеене на чужд език и т.н.
Но независимо от това кандидатът все пак трябва да притежава някакви умения - например да владее малко английски, да има компютърна грамотност - рецепционистка в хотел е такъв типичен случай. Нито е нискоквалифициран персонал, нито - високо специализиран, затова го наричаме "среден сегмент на пазара на труда" или среден профил работник, служител. В този сегмент - средния, попадат 40-45% от всички работни места. Тъкмо при тях "Индъстри уоч" наблюдава известно раздвижване.
В малък град като Габрово например, ако преди средният служител е получавал 530 лв. след данъци и осигуровки, от началото на 2012 г. взема 570 лв. Това категорично не е средна заплата на всички в региона, но я получава т.нар. среден служител. Ако в този регион дойде инвеститор и разкрие примерно 120 работни места, от тях 10 ще са за административно-счетоводно управленски кадър. И тези 10 той може да си ги докара отвсякъде, без значение дали е Пловдив, Варна, Трявна или София.
Има също и позиции, които се движат между 10 и 25 процента от трудовия пазар.
Това е персонал, който няма специализирана квалификация - той например складира, пренася, кара мотокар и т.н. Една касиерка в супермаркет също е типичното средно ниво персонал, доставчик в търговията с "баничарка" - също. Тези са масовите служители в България, които следим.
И е ясно, че ако ги сравним със сегмента на високите позиции, ще има сериозни разлики, както и хора с високи заплати. Но ако трябва да обобщим, голямото перо в разходите за персонал са хората с ниска квалификация. Оттам могат да дойдат и конкурентни предимства за инвестиране в конкретен регион в сравнение с други. А да не забравяме, че между регионите у нас също има драматични разлики в заплащането.
Буквално преди дни в "Индъстри уоч" завършихме проучване за заплащането на квалифицирания производствен персонал в Пловдивския регион - шлосери, заварчици, стругари - хора, които не са експерти, но не са и в най-ниския сегмент (този на работника, който товари кашони в бус например).
Установихме, че в Пловдив чистата месечна заплата на инженер е 850 лв., а при специализираните производствени работници - 700 лв. В друг град може дори да се получи и обратното като пропорция в заплащането на труда.
Затова е по-добре първо да гледаме данните на регионално ниво, а не на национално. И да не забравяме, че такъв феномен като българска средна заплата няма. Има заплати във Варна, в Пазарджик, във Велико Търново.
Другото, което бих препоръчал, е да се гледа не толкова отрасловият профил, а в какъв сегмент попадат хората - дали в нискозаплатените, т.е. неквалифицираните, или са в състава на онзи сегмент, при който работодателите започват да стават по-претенциозни и искат специфични умения от работниците.
И ако на едно място за счетоводител може да бъде назначен само завършил търговска гимназия, на друго изискват той да е млад, компютърно грамотен, с шофьорска книжка, да знае английски и т.н. Това са умения, които не го правят автоматично специалист, експерт, но със сигурност го поставят в една малко по-висока позиция.
От тези факти, че работната заплата тръгва нагоре, обаче не може да се направи извод, че и икономиката е дръпнала нагоре, защото продължава тенденцията на свиване на работни места. В този процес трябва да имаме предвид и гледната точка на инвеститорите, за които е важно при какви нива на заплащане могат да наемат персонал.
Важно е да отбележим, че някои градове са много привлекателни за инвеститорите. Във фокуса на инвеститорите в последно време например е регионът Пловдив - заради наличието на голям като бройка трудов ресурс, и то съсредоточен в преработвателната промишленост.
Тук става дума за индустриални играчи, които искат да произвеждат конкретна продукция. И могат да разчитат, че ще наемат инженери, стругари, заварчици и т.н. Което пък върви ръка за ръка с ниските възнаграждения за тях - по-горе вече стана дума, че инженер в този регион взема 850 лв., а стругар или заварчик - от порядъка на 600 лв., след облагането с данъци. Което прави региона като цяло конкурентен на София за инвестиции. И е силно конкурентен за морския регион на Варна и Бургас, където немалка част от заетите участват сезонно в пазара на труда.
Така се очертава една картина, която показва, че някои региони са доста конкурентни дори и при сегашните икономически условия.
При това тук трябва да се имат предвид не само нивата на работните заплати, но и други условия за инвеститорите, осигурени от конкретна добра местна политика.
Разбира се, влияят и други фактори. Ще дам пак пример от Габрово, където се оказа, че квадратен метър земя в индустриалната зона върви по 100 евро и дори това се смята за евтино. При това положение няма как да си привлекателен за инвеститорите дори и ако работните заплати са ниски.
От друга страна, време е да осъзнаем, че онзи период, в който имаше изобилие на работни места - като например брокери на недвижими имоти или на секретарка на строителна фирма с добро заплащане, е свършил за България. Ако човек досега можеше да разчита, че ще купи магазин, ще го развие и ще го продаде на печалба, това вече едва ли може да бъде сигурен успешен бизнес. Дори малко се надценява и бизнесът с имоти.
Двигател за създаване на нови работни места оттук нататък все повече се очертава да бъде индустриалната дейност. Плюс съпътстващи дейности като счетоводно обслужване, рекламна дейност и др. Очакването е растежът в икономиката да тръгне по линия на индустриалното производство. Това се потвърждава и от данните за БВП от миналата седмица - ръст на аграрния и индустриалния сектор и спад на сектора на услугите", анализира Стоев.
Източник: в. "24 часа" |