Никое незаконно действие не трябва да остава без справедливо обезщетение и никой незаконно обвинен гражданин – без дължимата публична реабилитация. Това коментира пред сайта "
Де Факто" адвокатът на Пламен Узунов Емилия Недева в отговор ще бъдат ли търсени репарации за вреди от незаконно обвинение.
Тихичко, почти незабележимо Софийската градска прокуратура разпространи до БТА съобщение в понеделник, че делото срещу секретаря на президента Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков е прекратено. Двамата, обвиняеми за "престъпен сговор“ бяха оповестени с инициали П.У. и П.Б. Скромно. Това се случва три години след като на 9 юли 2020 г. след безпрецедентно нахлуване на Специализираната прокуратура и МВР в президентството, Пламен Узунов и Пламен Бобоков бяха арестувани. Обвинението срещу тях беше за престъпно сдружаване и търговия с влияние по публично разпространена информация. От следственото дело потекоха записи за "престъпна“ дейност, умело и манипулативно разпространени в противоречие с всякаква представа за върховенство на правото.
От поредна порция cъoбщeния изтекоха разговори между Πлaмeн Бoбoĸoв и дъpжaвния глaвa Pyмeн Paдeв. Знаменателно бе твърдението на бизнecмeна, че течът не е от неговия телефон, а това значеше, че е контролиран незаконно и телефонът на държавния глава. Пазителите на законността от спецпрокуратурата умело се разсеяха, че поредната им "законосъобразна“ дейност е разконспирирана, но времето беше "тяхно“ – косъм не можеше да падне от главите, заплатите и кариерите им. Независимо, че съдилищата поголовно обявяваха действията им за незаконни.
Разговаряме с адв. Емилия Недева за последствията от славната акция на спецпрокуратурата, завършила с поредно фиаско.
Адвокат Недева, ще съди ли Пламен Узунов прокуратурата за незаконното обвинение? Адв. Лулчева вече обяви, че Пламен Бобоков ще го направи.Това е моят категоричен съвет към господин Узунов. Никое незаконно действие не трябва да остава без справедливо обезщетение и никой незаконно обвинен гражданин – без дължимата публична реабилитация. Този принцип е особено важен, когато извършителят на незаконните действия е прокуратурата, която уж е призвана да следи за спазване на законността. За съжаление у нас, не само по отношение на главния прокурор, но и по отношение на останалите прокурори не съществува законова регламентация, чрез която да се санкционират предприети от тях незаконни действия. Например, нито едно осъждане на държавата в Страсбург по вина на конкретен прокурор не се отразява върху неговото кадрово израстване. И така, присъдените обезщетения за претърпени вреди ще бъдат изплатени от бюджета на съдебната власт- т.е. от нашите данъци, а прокурорите, извършили или разпоредили да се извършат незаконните действия, ще растат в служебната йерархия. Този растеж понякога става стремителен именно при прокурори, наблюдаващи шумни дела, които приключват с фиаско.
Какви са мотивите за прекратяване на досъдебното производство?Не са ми известни. Не са предоставени на адвокатите, независимо, че защитниците имаме самостоятелни права на достъп до материалите, различни от тези на обвиняемите лица. На сътрудниците на адв. Лулчева е отказано да й се издаде препис. Играта на криеница по това дело започна още с безпрецедентното влизане на прокуратура, разследващи и въоръжени лица в сградата на президентството. До настоящия момент на господин Пламен Узунов не е връчен по официален ред препис от протокола за претърсването, извършено в неговия кабинет в сградата на президентството. До приключване на делото господин Узунов не знаеше какви лични и служебни вещи са иззети. Разполагам с няколко отказа да се издаде препис от този протокол, защото според прокуратурата така щяла да се разгласи следствената тайна. Обаче на сайта на държавното обвинение ежедневно се качваха части от нямащи никакво престъпно съдържание чатове между двамата обвиняеми, с внушението, че те ги уличават в престъпления. Това е същинското разгласяване на следствената тайна, но извършено манипулативно и при нарушаване на презумпцията за невиновност. Никой, включително главният прокурор, не отговори на писмените ми запитвания дали тази разгласа чрез интернет-страницата на прокуратурата е станала с или без разрешението на наблюдаващия прокурор. Не ми обясниха защо се отричат базисни права на обвиняемите, каквото е правото му на достъп до материалите по делото.
Всички тези правонарушения в хода на разследването, публичното стигматизиране на обвиняемите чрез разпространяване на уж доказателства за уж престъпления, едновременното арестуване заедно с господин Узунов и на втори човек от екипа на Президента и продължителното поддържане на висящо обвинение, пораждат съмнения, че причините за предприетото наказателно преследване не са юридически.
Прокуратурата съобщава, че производството е прекратено поради липса на престъпление.Но тази липса беше толкова очевидна още при повдигане на обвиненията. Не е нужно да си юрист, за да разбереш, че не е престъпление по служба разпространяването на информация, чийто източник е БТА или чужди информационни агенции. Няма как Пламен Узунов да предоставя информация за политическия живот в Украйна на Пламен Бобоков, тъй като господин Бобоков е почетен консул на Украйна в Русе и информацията, която има за политическия живот в тази страна идва по дипломатически канали. При това прокуратурата твърди, че почетният консул не е могъл да се снабди с тази информация по правомерен начин, което е смехотворно. Според обвинението с тези уж престъпни деяния е уронен престижът на президентската институция сред гражданите на Република България. Несъстоятелността на подобно твърдение е очевидна на фона на безпрецедентните и непропорционални действия на прокуратурата, нахлула в сградата на президентството и отпушила протестите против главния прокурор
Иван Гешев и правителството.
Именно предприетите в сградата на президентството действия могат да се окачествят като уронващи престижа на президентската институция и нарушаващи имунитета на президента, но те пък срещнаха сериозен граждански отпор, довел до свалянето на правителството на ГЕРБ. Прояви се нещо като ефект на бумеранга.
На този фон не бива да се забравя, че трима-четирима специализирани прокурори, трима-четирима следователи към Специализираната прокуратура, няколко експерта и още много технически лица са получавали заплати и хонорари в продължение на три години за едно обречено изначално на неуспех досъдебно производство. Това си е отделна имуществена загуба за държавата, наред с имиджовата, защото паричните и човешки ресурси можеха да се впрегнат в разследването на истински престъпления.
Действията на прокуратурата в хода на разследването срещу господин Узунов и господин Бобоков доказа основателността на мотивите на законодателя за закриване на специализираните съд и прокуратура – че подсистемата на специализираното наказателно правосъдие създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт и ерозира върховенството на правото
Какво обезщетение би претендирал Пламен Узунов?
В неговия случай е много трудно да се намери финансов израз на огромната неимуществена вреда, която му беше причинена.
Главният прокурор и подчинените му грубо нарушиха редица права на господин Узунов и най-вече презумпцията за невиновност чрез представянето му в обществото като извършител на тежки престъпления по служба. Главният прокурор дори си позволи на брифинг на 23 юни 2020 г.да определи Пламен Узунов като съветник по правни въпроси, корупция и лобизъм на Президента и после многозначително заяви, че било лапсус. Изказването е в нарушение на т.нар "Римска харта“ на Консултативния съвет на европейските прокурори към Комитета на министрите на Съвета на Европа.
В Хартата е вписано: "При комуникацията между прокурори и медии, трябва да се спазват следните принципи: презумпцията за невинност, правото на личен живот и достойнство, правото на достъп до информация и свободата на печата, правото на справедлив съдебен процес, правото на съдебна защита, на почтеността, ефикасността и поверителността на разследванията, както и на принципа на прозрачност.“
Намирам изброените принципи за нарушени до един в това разследване.
Пламен Узунов е юрист по образование, преминал през най-високи длъжности в системата на МВР, включително като министър. Втори мандат е секретар по правни въпроси на Президента на Република България. Той беше несправедливо публично унижен чрез поредица незаконни действия - чрез незаконното задържане под стража, чрез бруталното влизане в президентството и изземване на вещи, кореспонденция и електронни носители в негово отсъствие, чрез обработка на общественото мнение посредством контролирано пускане на информация, уж доказваща виновност, чрез брифинги на главния прокурор пълни с преднамерени лапсуси.
За да се стигне до деня, в който пресцентърът на прокуратурата сбутва в края на безсмислено съобщение за друго дело кратката информация, че разследване за търговия с влияние, водено против П.У и П.Б, е прекратено поради липса на престъпление. Няма обемна информация, няма дори цитат от заключителната част на постановлението. Дори начинът на съобщаване на прекратяването е също нарушение на правата на господин Узунов и на господин Бобоков. Защото Законът за отговорността на държавата и общините за вреди задължава органа, който е констатирал незаконността на обвинението, да разясни на гражданина, който незаконно е бил обвинен, по какъв начин може да защити правата си. Прокуратурата е задължена да направи съобщение за прекратеното разследване, при положение, че средствата за масова информация са оповестили случая. Но е естествено и правилно съобщението да бъде направено по начина и в обема, в който е станала първоначалната разгласа на обвинението, а не половинчато, с инициали и между другото.
Каквато и да е паричната оценка на претърпените от господин Узунов морални вреди, те няма как да бъдат поправени. Не може да се заличи времето, преминало в емоционален дискомфорт, не се компенсират уязвеното достойнство, уроненият престиж, болките на близки и роднини, негативите в професионален план.
Прокуратурата обаче може да извлече ползи – да анализира всяка предприета стъпка по това дело като го превърне в казус, който да се изучава, с цел да не бъде повтарян. Последното е изключително важно за функционирането на правовата държава, в която правосъдието не трябва да се използва за друго, освен за разследване и наказване на истински престъпления.