©

България има два основни приоритета - първият е обвързаната подкрепа, която според  последното предложение на румънско председателство, ще се запази на сегашните нива 13%+2%. 

Десислава Танева: „Трябва да се прояви по-голяма амбиция за приемане на по-високи нива на този вид подпомагане”.

Като мотив за това предложение, Танева посочва структурата на земеделските стопанства и добавя: „Това не създава неравнопоставеност, напротив – анализът от прилагането на обвързаната подкрепа в този период в нашите страни-членки може ясно да се проследи и това, което ние сме постигнали като цел за този период, прилагайки тези размери на обвързаната подкрепа, е запазване жизнеността на селските райони, където се отглеждат примерно растенията и културите в обхвата на обвързаната подкрепа”.

В случая, този анализ се изготвя ежегодно от дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в министерството на земеделието. Той се прави в рамките на месец след края на всяка кампания. 

От министерството обясниха за Агри.БГ, че нямат практика да го публикуват, но го изпращат в Еврокомисията, където се изготвят общите анализи за всички страни-членки. 

Иначе, както Агри.БГ писа, за 2017 г. България е заявила най-висок размер на обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци в целия Европейски съюз. 

Вероятно подготвяните икономически и SWOT анализи ще посочат дали искането на тези нива на подкрепа са оправдани в миналото и дали ще бъде така и занапред. 

Вторият приоритет на България е преходната национална помощ. „За нас е важно нейното продължаване“, посочи пред колегите си от Европа министър Танева, като обърна внимание на това, че желае да се поработи допълнително върху предложението, което румънското председателство направи по повод продължаването на прилагането на този вид държавна помощ. 

„Като е въпрос на детайл за периода, за условията на тази национална преходна помощ“, добави  Десислава Танева. 

Според предложения нов чл. 132а в проекта за Регламент за стратегическите планове, се дава право да се удължи предоставянето на тази помощ до 2025 г., като това става с нейното постепенно намаляване с 10% годишно. 

Според анализ на Агри.БГ, средства от националния бюджет по тази помощ на годишна база получават около 41 000 бенефициенти, които в периода 2007-2009 г. са отглеждали тютюн. 

Ако в периода 2014-2020 г. те получаваха средно около 80 млн.  лв., продължаването в този му вид  рязко ще ги лиши от тези допълнителни средства, защото те ще намаляват прогресивно. Дали това е проблем обаче тепърва трябва да се установи, защото според броя на подадените заявления за директни плащания и обвързана подкрепа от 2014 г. до момента, те не са се увеличили с 41 000. Това означава, че тези бенефициенти или не са допустими за подпомагане или се занимават с нещо друго. 

И в двата случая трябва ясно да се обоснове позицията на България, защото в  Брюксел в момента текат точно тези – да ги наречем грубо пазарлъци, и е важно земеделските производители да знаят от какво България би отстъпила и какво ще им коства на тях, за да продължим да изплащаме тази държавна помощ. 

Освен България, до момента, само Унгария и Чехия се застъпиха за запазването на преходната национална помощ.

Като финал на изказването си, министър Танева очерта и още един щрих от позицията на страната. А именно, че за България е важно да се изключат от контрола на условността дребните земеделски производители, доброволното прилагане на екосхемите от страна на държавите-членки и целеполагането на годишна база да бъде заменено от целеполагане в средата и края на програмния период. 

Министърът допълни, че страната ни не подкрепя увеличаването от 10% на 20% на задължителните разходи от оперативния фонд на всяка организация на производители да се използват за екологични дейности. 

Страната ни не желае да се ангажира с контрола на дребните земеделски производители, като мотивът вероятно е големият ресурс, който трябва да се отделя за това. 

Относно ежегодното целеполагане, ЕК иска в следващия програмен период държавите-членки да си поставят цели, за които да посочат какъв финансов ресурс ще изразходят и след това всяка година да отчитат свършеното. 

Повечето страни-членки, включително и България, не желаят тази ежегодна отчетност. Искането им е да се запази досегашната система с междинен и краен преглед. 

Целта на комисията е да има засилен контрол на разходването на средствата, отпускани за държавите-членки. Това е и идеята на Стратегическите планове, които трябва да се изготвят на национално ниво. 

Позитивът от тази отчетност би бил избягване на нелепи ситуации като предозирането с производството на тикви у нас. 



България не желае екологичните схеми да са задължителни за прилагане, а доброволни, т.е. по желание. От своя страна ЕК настоява прилагането им да е задължително за държавите-членки и изказването на ресорния комисар Фил Хоган беше с тази основна теза. 

Комисар Хоган обясни, че ангажиментът на ЕК за повишаване на нивото на екологичната и климатична амбиция в земеделието е важен, ако гражданите на Общността искат да се трансформира европейското селско стопанство към по-голяма устойчивост, което пък ще осигури неговото бъдеще.  

„Ангажиментът към такова ниво на екологична и климатична амбиция не подлежи на преговори от гледна точка на Комисията”, подчерта Хоган и допълни, че ЕК твърдо ще се противопостави на всеки опит за разводняване и сваляне на нивото на амбицията. 

Причината, според него, е, че ако държавите-членки не покажат зелена амбиция, ще има последствия за бюджета на ОСП, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Основната теза на германския министър на земеделието Юлия Клокнер също беше свързана с екологичните схеми.

Германия е на мнение, че трябва да продължи да се работи за запазване на нивото на екологичната амбиция, предложена от Европейската комисия, като тези мерки бъдат задължителни за държавите-членки. 

Според Клокнер те трябва да се прилагат от всички земеделци, без значение от техния размер. 



Освен това, в изказването си агроминистърът на Германия обърна внимание, че намалението на директните плащания и налагането на таван, заедно с редица други елементи като дефиницията за „истински земеделски стопанин”, трябва да бъдат в прерогативите на държавите-членки, за да може те да отразят националните им специфики. 

Важна за нашите стопани е да се отбележи, че по отношение на конкуренцията между земеделските производители в рамките на Съюза, германската позиция е, че обвързаните плащания в много сфери водят до изкривяване на конкуренцията. 

„Поради тази причина Германия не може да приеме да се увеличи размера на обвързаната подкрепа над нивата, предложени първоначално от ЕК“, добави Клокнер.     

Следете темата и на cap4us.agri.bg