©

Основната цел на това първо заседание е да се избере постоянен председател на Европарламента. За тази цел всяка една от политическите групи или 1/20 от всички членове на ЕП, могат да предложат свой кандидат. Гласуването е тайно, като за да бъде избран новият председател, трябва да събере 50%+1 от гласовете на всички евродепутати. Ако това не стане от първия път, тази процедура се повтаря още два пъти, като всеки път може да бъдат предлагани същите или нови кандидати.

Ако първите три избора са неуспешни, тогава се провежда четвърти избор между двамата кандидати, получили най-много гласове на последния трети избор. Получилият най-много гласове на този избор, става председател на Европейския парламент. След това се пристъпва към избора на неговите заместници – цели 14 на брой. 

В периода на първите заседания на новия ЕП (02-04 юли) ще бъдат гласувани и броя на членовете на различните комисии. Тук трябва да се обърне внимание, че се избират не членовете, а какъв брой евродепутати ще има във всяка една комисия. Самите членове на всяка една комисия не се избират, а директно се посочват от политическите групи.

 



Снимка: www.europarl.europa.eu

Това означава, че всяка една национална политическа сила, в рамките на европейската политическа група, към която принадлежи, ще трябва да прецени кой сектор е приоритетен за нея.  

В случая на България по отношение на Комисията по земеделие и развитие на селските райони съществува хипотетичната възможност да имаме пет представители – по един от петте политически сили  ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО и ДБ. 

Ако обаче земеделието не е приоритет на нито една от тези политически сили, тогава както и досега, България няма да има член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП.  

Първото заседание на всяка една комисия се провежда в рамките на една седмица след като бъде конституирана. На това заседание се избира председател на комисията и негови заместници.

Основната цел до края на годината на новия Европарламент е да избере следващия председател на Европейската комисия.

Как се избира председател на Европейската комисия?

Съгласно правилата, председателят на Европейската комисия се избира от Европейския парламент. Кандидатите за този пост се номинират от държавите-членки. Хипотетично всяка една държава-членка може да предложи кандидат, като разбира се, се отчитат и резултатите от Европейските избори. 

Първата възможност за гласуване на новия ЕП е по време на втората пленарна сесия в периода 15-18 юли. За да бъде избран, следващият председател на Европейската комисия трябва да получи 50%+1 от гласовете на всички избрани евродепутати. Ако това не стане, в рамките на един месец държавите-членки трябва да предложат нов кандидат.  

Това гласят правилата, но обикновено още първият вот е достатъчен. Причината е, че процесът на издигане на кандидат за председател на Европейската комисия е предшестван от много сериозни преговори и е резултат на неформални договорки. 



Снимка: pixabay

Компромисът, който всяка една държава-членка трябва да направи при определяне на кандидат за председател, след това обикновено се компенсира от ресора на комисаря, който тя желае да посочи. Историята до момента е показала, че реално в голямата си част, гласуването просто официализира една вече постигната договореност.

След като бъде избран председател, Съветът в съгласие с него, приема списък с кандидатите за членове на Европейската комисия т.нар. комисари, като всяка една държава-членка предлага по един. Всеки един от тези кандидат-комисари минава на изслушване пред съответната Комисия в ЕП, за сектора, за който се очаква той да отговаря. 

Въпреки че в по-голямата си част и тези постове са резултат на предварителни неофициални обсъждания, има случаи, в които кандидат-комисар получава негативна оценка, вследствие на изслушването си в съответната комисия. При това положение кандидатурата се оттегля, а държавата-членка предлага нов кандидат.  

Пример за това беше изслушването през 2009 г. на кандидата за комисар Румяна Желева, в резултат на което нейната кандидатура беше оттеглена, а  за български представител в Европейската комисия беше избрана Кристалина Георгиева.

След като преминат всички изслушвания, пълният състав на Европейската комисия, включително нейният председател и върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, се одобряват от Европейския парламент и формално се назначават от Европейския съвет.

Едва след като се измине този дълъг процес по смяна на политическия караул в европейските институции, ще започне същинската работа по различните политики в ЕС. Една, от които е и Общата селскостопанска политика – чакана и обсъждана от фермерите. 

Трябва да се има предвид, че предишният Европарламент не успя да гласува на пленарно заседание одобрените в Комисията по земеделие и развитие на селските райони проекти на регламенти за ОСП след 2020 г.

Как ЕП ще процедира оттук нататък, е въпрос единствено на политическо решение. В голямата си част то ще бъде повлияно от разговорите между различните държави-членки при договарянето на следващата Европейска комисия. 

Така че какво реално ще се случи с ОСП след 2020 г., ще зависи както от новия комисар по земеделие, така и от новата Комисия по земеделие в ЕП, като разбира се, се отчетат и договорките между държавите-членки. Единственото сигурно е, че това решение ще бъде политическо, независимо от мнението и желанието на европейския фермер.

Следете темата и на cap4us.agri.bg