©

Ще се запитате кой е той? Според нас, това е ангажиментът на земеделското министерство да публикува на електронната си страница материали, свързани с ОСП след 2020 г. и преговорите по нея на ниво Съвет на министри.

Съвсем нормално би било, на първо място ведомството да публикува самата позиция на България, по всяко едно от трите законодателни предложения на ЕК. Такива искания, между другото, бяха направени и по време на самата среща – министерството да направи публична рамковата позиция по Регламента за стратегическите планове. За наше учудване, на сайта на МЗХГ беше публикувана единствено Визията на Република България за ОСП 2021-2027 г. – документ, който беше представен от Румен Порожанов  в края на 2017 г. - месеци, преди ЕК да представи законодателните си предложения. Да, визията е хубав документ, но той е морално остарял. Изготвен е в различен период и неговата цел беше съвсем друга. Когато тази визия се прие от Министерски съвет (МС), никой нямаше идея, че ще се създават Стратегически планове. Затова и този документ не разглежда това.

За да не стане объркване, зададохме въпрос, писмено на МЗХГ, дали е възможно да ни бъде изпратена Рамковата позиция на България. За тези от вас, на които не им се е налагало да четат ПМС 85, което урежда как се решава, кой и каква позиция да защитава в Брюксел, ще уточним какво точно представлява тази позиция. Съгласно това постановление на МС, винаги когато ЕК направи законодателно предложения, съответното министерство задължително изготвя Рамкова позиция, която показва каква е позицията на Държавата по всяка една точка от проекта на регламент. Оттук идва и името й – рамкова, защото задава рамката, по която след това всички – от експерт до министър се изказват в Брюксел.

Отговорът, който получихме от ресорното ведомство реферираше единствено към Визията на страната ни. За Рамкова позиция в отговора не се споменава нищо. Много от вас ще си кажат – какво толкова? Но няма да са прави.  Рамковата позиция е документ, който се изготвя максимално бързо след като ЕК представи регламентите. Тази позиция, изготвена от МЗХГ, трябва да съдържа освен позицията по всеки един елемент в регламента и оценка на въздействието. Тази оценка трябва да покаже – трябва ли и как ще се промени съществуващата българска нормативна база, какво отражение ще има върху бизнеса, какво финансово въздействие ще има, включително необходимостта от допълнителни национални ресурси, положителните и отрицателните ефекти от приемането на регламента. Отговорите на всички тези въпроси трябва да са детайлно посочени в тази Рамкова позиция. Изготвянето на отговорите от своя страна предполага изготвянето на задълбочен анализ от страна на администрацията, направен за всеки член от регламента. Анализ, който да обоснове защо МЗХ защитава една или друга позиция в Брюксел.

За да онагледим какво имаме предвид ще разгледаме един елемент от проекта на Регламент за Стратегическите планове. Противно на всички очаквания няма да разглеждаме въпроса с тавана на директните плащания, а друг, който по наше мнение, е не по-малко важен. Това е възможността за диференциране на плащанията. 

Съгласно чл. 18, ал.2 от проекта на регламент „Държавите членки могат да решат да диференцират сумата за основното подпомагане на доходите за хектар за различните групи територии, изправени пред сходни социално-икономически и агрономски условия.” 

Това означава, че ЕК дава възможност, ако България желае, да прилага различни ставки за основното плащане (сегашния СЕПП) в различни части от страната. На последното заседание на Съвета на министрите по земеделие, организирано по време на Румънско председателство, беше представен последния вариант на регламента за Стратегическите планове, с нанесени корекции, на база исканията на страните-членки. В този документ предложението на ЕК за различни ставки не само не е премахнато, но държавите-членки са предложили то да се допълни, като се включи възможност, диференциацията да се направи и по отношение на „традиционни форми на земеделие, като например екстензивни пасища”.

Тази разпоредба развързва ръцете на България, в зависимост от нуждите, типа земеделие и географските особености, да разграничи нивата на СЕПП.

Това означава, че плащането на хектар в Северна България може да бъде различно от плащането на хектар в Южна България. Конкретното включване на пасищата може допълнително да подпомогне животновъдите, които при очертаващата се липса на преходна национална помощ, ще бъдат лишени от един сериозен финансов ресурс.

 

Дали обаче това е възможно да се направи, дали е правилно, дали е нужно и най-важното -  как ще се отрази това на българското земеделие? Това са въпроси, отговорите на които би трябвало да се съдържат във въпросната Рамкова позиция. Защото може да се окаже, че ако се направи диференциация на тези плащания, противопоставянето малки-големи да е излишно. Защото тогава на дневен ред няма да са „големите въпроси“ като  да има ли таван на плащанията или пък колко да е размера на обвързаната подкрепа. На дневен ред ще са малките детайли като диференциация на плащанията, дефинициите и ред други въпроси, на които сякаш никой не обръща внимание, или поне никой не говори за тях.

До момента е изминала една година в преговори. Видно от документа на Румънско председателство тази тема е дискутирана на Съвета на министрите. Любопитно е да разберем каква е позицията на страната ни. Този въпрос отнесохме към различни браншови организации, вижте тяхното мнение.

Костадин Костадинов, Национална асоциация на зърнопроизводителите

По принцип районирането е много хубаво нещо, но на тази възможност, според мен, администрирането ще бъде доста трудно, специално за България. Администрирането, определянето на райони, ставки и т.н. Тази идея никъде не се е наложила в интерес на истината. Според мен е най-добре подпомагането да си остане както е в момента.

Мариана Милтенова, Национален съюз на градинарите в България

Нашата позиция е изразена отдавна. Ние предложихме различна ставка на плащането, но не по райони, а по култури. Според мен правителството на България трябва да вземе решение и е крайно време да го направи, защото иначе секторът ни си отива. Много пъти сме го казвали това. Така че сега, когато започнем да подготвяме нещата, ще го поставим въпроса отново. Проблемът е, че няма добра воля. Пример за райониране е Германия, където директните плащания се разпределят на три отделни стълба – зърнопроизводство и технически култури, плодове и зеленчуци, и вино. Ако има добра воля в България това също може да се направи и да се приложи. За целта ще имаме три различни бюджета, които ще бъдат определени по различните сектори и в зависимост от площите и земята, може да има различна ставка. Това е най-простият начин, който Германия е намерила и го прилага от години.

Явор Гечев, Национален съюз на земеделските кооперации в България

Не е толкова просто да кажа какво ми е мнението. Затова се прави стратегически анализ. Мнението ми е, че този анализ трябва да се направи много добре, защото който и да ви каже нещо, ще бъде на база на собствените му интереси и разбиране. Затова се прави анализ, който показва реалните показатели и това къде изоставаме и какви мерки трябва да предприемем, за да се навакса това нещо. Опасявам се обаче, че тези анализи, които видях от страна на изпълнителя на МЗХГ, не са обхванали тази част. От самото начало аз и доста други организации казахме, че искаме да видим данните, защото преекспонирането на данните е най-прекият път към Ада.

Албена Симеонова, Българска асоциация Биопродукти

Имахме среща с г-н Грудев миналата седмица и това нещо се подхвърли. Но не сме го обсъждали в асоциацията. Знаете, че произвеждаме различни неща. Според мен, ако става въпрос за биопроизводство не е редно, например, 100 лв. да се отпускат за биолозе и същата ставка – 100 лв. да се отпуска и за биоорехи. Смятаме, че и тавани трябва да се сложат на биологичното производство или да има някакво ограничение, защото 10 хил. дка биопшенца или кориандър не звучи особено добре. Идеята за диференциране на СЕПП не е обсъждане и не мога да взема позиция, трябва да се направи събрание и тогава да излезем с позиция.

Венцислав Върбанов, Асоциация на земеделските производители в България

По принцип сме за самата идея, макар че в България това е неприложимо, като се има предвид каква е народопсихологията. Нали си давате сметка, че у нас няма как да се получи тази диференциация и да има някакво съгласие, което при всички положение ще се гони. Много неща са хубави, но са просто неприложими. Още повече, че нищо не е окончателно, така че тепърва ще има да се говорят тези неща, но по-скоро подобна диференциация няма да се случи.

Андрей Чалъков, Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България

Според мен всичко може да се направи, но държавата трябва да има национални приоритети за целта. Освен това – диференцирането да бъде част от някакъв общ стратегически план за държавата, т.е кои сектори искат да се развиват, кои райони са изостанали, какви ще са изискванията към фермерите. Трябва да има реалистичен план за развитие на регионите. Това е логиката на това диференцирано плащане. Проблемът е, че аз не го виждам това нещо. Смятам, че е невъзможно и ще създаде конфликти. 

Янка Попова, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация

Въпреки милиардите евро изляти в селското стопанство, ние все още сме в едно много лошо положение. Това говори, че към нас трябва да бъде насочен специален ресурс, за да можем да догоним някакви конкурентни равнища. В този смисъл, диференциран СЕПП за мери, пасища и ливади като цяло – за екстензивна паша, би бил изключително полезен като плащане. Оттам насетне районирането по-скоро трябва да бъде дебатирано и с колегите. 

Опитахме се да се свържем и с представители на говедовъдния сектор, млечно направление, но без успех. Ще се радваме, ако и те вземат участие по темата дори и в последствие, тъй като дискусията по въпроса, е важна. 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg