ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила с малко над 2% преднина пред основния си опонент БСП. Това отчита февруарското представително проучване на изследователски център “Тренд" по поръчка на “
24 часа". Партията на
Бойко Борисов след местните избори се ползваше с традиционния “бонус" на победителя от вота, но този ефект вече е консумира.
Кризата около водата в Перник вероятно също оказва влияние и това е довело до лека ерозия в подкрепата на основната управляваща партия. Електоралните нагласи през февруари очертават формула 5+1 партии при следващ състав на Народното събрание.
Това са ГЕРБ (20,3%), БСП (18,1%), партията на Слави Трифонов (7,1%), която все още не е регистрирана, ДПС (6,7%) и “Демократична България" (4%).
ВМРО остава с 2,6% подкрепа от всички анкетирани, което запазва реални шансове за представителство на партията на Красимир Каракачанов в следващия парламент.
Лек спад на положителните оценки за работата на парламента (20%) и запазване на нивата на доверие към правителството (28%), сочат още данните от проучването. В оценката за работата на президента се отчита лека ерозия, без това да довежда до безпрецедентно ниски нива на подкрепа.
Спадът вероятно се дължи на изнесените в публичното пространство разговори между него и командира на Военновъздушните сили.
Проучването отчита подобряване на оценката за работата на прокуратурата в сравнение с ноември. Традиционно при встъпването в длъжност на нов титуляр начело на институция се регистрира повишаване на доверието, а към това трябва да се добавят и акциите на прокуратурата от началото на годината.
Съществен спад на положителните оценки има за работата на омбудсмана. Дължи се на това, че новият титуляр на поста не е толкова разпознаваемо и одобрявано лице в сравнение с предишното. Делът на посочилите, че не могат да дадат оценка за работата на омбудсмана, нараства с 15% през февруари в сравнение с май 2019 г., а положителните оценки намаляват от 65 на 40%.
При армията, полицията, Българската народна банка и Българската православна църква положителните оценки са по-високи от отрицателните.
В челната петица на министри с най-висока положителна оценка за работата им се нареждат
Томислав Дончев с 30%,
Красен Кралев (27%),
Екатерина Захариева (26%),
Младен Маринов (25%) и
Емил Димитров (Ревизоро) с 25%. В дъното на таблицата остават
Деница Сачева (12%),
Данаил Кирилов (12%), Марияна Николова (13%),
Емил Караниколов (13%) и
Росен Желязков (14%), като техните позиции се дължат по-скоро на слаба разпознаваемост към този момент.