Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Александър Йорданов: РС Македония има хулигански и просташки политически език, който завладя населението | ||||||
| ||||||
Как коментирате поредната атака, поредната стрелба срещу български клуб в Охрид, индиректна към българите? Това е пореден вандалски акт, който обаче трябва да се разглежда като практическа проява на вандалската политика, която се води в Република Северна Македония срещу България, и която продължава близо, ако не и повече от 70 години. Това не е политика, която е започнала вчера или с поредното правителство, или с последните македонски политици. Тук става дума за държавна политика на антиблгаризъм, който е в постоянно действие. Така бих го определил. Тази държавна политика е резултат от това, че държавното ръководство на Република Северна Македония, основните политически партии, с известно изключение – това са партиите на албанците, но основните македонски политически партии практически приеха след 1990 година комунистическата интерпретация на историята. Начинът, по който преди промените в Европа и края на комунизма, както е прието да се казва, в Македония се интерпретира историята, миналото на европейския континент, на Балканите, отношенията с България, изобщо всички въпроси. Този комунистически начин на интерпретация, който беше характерен до голяма степен и за България преди промените, той стана в Северна Македония официална държавна политика. Обясненията, които се дават на процеси, явления, тенденция, личности, събития и прочие в историята, са тези, които в комунистическите учебници. Докато тук е интересното, всички държави, които станаха членове на Европейския съюз от бившия социалистически лагер, включително и България, до голяма степен, някои напълно, други, като България, до много голяма степен, все пак направиха ревизия на интерпретация на историята. Ние сега не можем да кажем, че учим ии си обясняваме по света по начина, по който ни го обясняваха някога по време на комунистическия режим. Ние се променихме в този смисъл. Докато в Северна Македония отказът от промяна стана официална държавна позиция. И именно за това там България продължава да стои като една реално неприятелска държава, и продължава кражбата на българско културно-историческо наследство, на фалшификация на историята, на отричане на исторически личности със заслуги просто и за свободата на Македония. Всичкото това днес се вплита в един възел, защото голямата тема на Европейския съюз и конкретно на Европейския парламент днес е темата за евентуалното бъдещо разширяване на Съюза, и нещо повече, все повече се говори и затова, това разширяване да бъде ускорено. И съвсем наскоро, миналата седмица ние всъщност разглеждахме, а след това и гласува Парламентът с голямо мнозинство един доклад на един депутат, социалдемократ Тонино Пицула за разширяването на Европейския съюз и неговото ускоряване. Преди да си поговорим за това бих искала да ви върна малко за агресията в Македония. Вчера наш гост беше Любчо Георгиевски – бивш министър-председател на Република Северна Македония, той каза, че критикува македонската политика в Македония, но и в България на някои хора, според него, им е станало бизнес и професия да говорят по македонските въпроси. Всеки втори е експерт по Македония, казва той. Познавам много добре г-н Георгиевски, работил съм с него. Бях всъщност посланик в Скопие когато той беше министър-председател, но се познаваме от началото на 90-те години, когато дори съм го водил на разходка на Златни пясъци, за да видят за първи път македонците и Черно море. Тогава, то още не се знаеше, че ще стане премиер на тази държава и т.н. Любчо Георгиевски е абсолютно наясно с историческата основа на нашите отношения, с историята образно казано на Македония, която реално е част от голямата история на България. Той е напълно наясно с фактите, с личностите, които са се самоопределяли като българи, защото обърнете внимание, да кажем до преди 70 години, хайде, 100 някои казват, началото на ХХ век, но аз твърдя до реално края на Втората световна война основното население на тази територия се е самоопределяло като българско или като македонски българи. Те самите така говорят за себе си. И това го правят, забележете, както обикновените хора, това го правят и учените хора. Тоест, не можем да кажем, че те не са изучени, за да казват, че са българи. Напротив, образованите хора в Македония тогава, които са книжовници, просветители, поети, писатели, някои революционери, и прочие, и прочие, всички те са твърдели, че са българи. И тук е големият въпрос къде изчезват тези българи? Любчо Георгиевски е абсолютно наясно, че това, че днешните македонци не се определят вече като македонски българи е резултат на югославската комунистическа политика и респективно на политиката на комунистическата партия на Македония в тези години, тоест, на този несъстоял се прочит на реалната история. И той обаче в случая, и си спомням например той издаде една великолепна брошура навремето, в която обясняваше тези въпроси, и тя предизвика огромен интерес тогава в Македония, но отправя критика и към България. Тук аз не съм съгласен с него. Защо? Защото аз мисля точно обратното, че е много хубаво, че всички българи вече се интересуват от проблема със Северна Македония. Защото дълги години това беше някакъв интерес на дипломатите във Външно министерство, и те си вършиха работата бих казал според манталитета. По-активните правиха нещо, другите просто чакаха да им мине мандата. Сега, все пак искам да кажа, защото конкретно Радио "Фокус“ – Радио "Фокус“ е отразявало много дейности, които сме правили като дипломати в Македония навремето. Така е, да. Примерно аз като бях посланик организирах Пролетни и Есенни дни на българската култура. Гостуваха писатели, поети, артисти, Народният театър "Иван Вазов“, кой ли не, Николина Чакърдъкова, спектакъла на Нешка Робева, също имаше и Боньо Лунгов спектакъл, много неща, художници. Всичкото това ставаше когато нямаше още културни центрове, нямаше нито един културен център. Но аз го правих като посланик, защото смятах, че културата е най-прекият път към влияние, въздействие, разбирателство. Но тогава нямаше сякаш такава агресия. Имаше в някои политически среди, между политици я имаше, но те не я изразяваха публично. Сега, тук също трябва да признаем, че нашата политика през годините, за съжаление, не беше последователна. Но не казвам, че нямаше политика, но тя беше непоследователна. Тоест, много рязко се е променяла нашата българска политика. В какъв смисъл? Примерно докато аз бях посланик 2005 година тезата на Външно министерство, тоест, официалната държавна политика беше, че между България и Македония няма спорни и нерешени въпроси. И това нещо ние сме го повтаряли като папагали, и аз включително признавам, макар че съм имал ясното съзнание кои са нерешените въпроси, и че те рано или късно трябва да се изговорят, трябва да се кажат и трябва да се видят. Адекватна ли е в тази връзка сега реакцията на Външно министерство и позицията ни? Аз мисля, че е адекватна, защото така дипломатическият протокол това го предполага. Извикан бе посланикът на Република Северна Македония. Между другото, това е една симпатична дама, която аз я познавам, имах среща с нея в Брюксел. Дори и това ви казвам, че и като евродепутат и това съм потърсил там да говоря. Аз участвам в комисията, в комитета – той е смесен комитет Европейски съюз-Северна Македония, където правим среща с представители на Македония. Имах срещи с министъра по европейските въпроси Никола Димитров, с Буяр Османи, външният министър, с председателя на парламента Талат Джафери и с депутати и т.н., та включително и с посланичката, която сега е тук в България, тя тогава представляваше Македония в Брюксел, и сме разговаряли, включително и на маса, както обичат македонците. Какво мога да кажа така от лично наблюдение? Много често на маса те са склонни да се съгласят с позицията на България, но на маса. Официално никой не смее да излезе и да изрази различна позиция. Защо, г-н Йорданов? Защото ще си загуби работата, ще си загуби службата, няма да бъде министър, няма да бъде депутат, няма шанс за кариерно развитие в тази държава, ако кажеш нещо различно от югославската антибългарска доктрина. Това не е ли байганьовщина – да се нагласяш спрямо този, който управлява? Сега, как да го нарека? Това са просто фактите. На четири очи, аз и като посланик това мога да ви кажа, на четири очи интелектуалци и други са ми казвали: "Абе, г-н посланик, ние сме си българи, това е, ама не можем така да го кажем“. Това е реалността. Сега, проблемът дойде от това, че от една гледна точка ние, българите, правихме дълги години политика от позицията, че хората, които живеят в Република Северна Македония, са българи. Но българи, които не признават, че са българи по ред причини – политически,лични, каквито да са, не признават, и това е. И смятат, че са абсолютно друг народ. На тази теза политиците вече надградиха в Македония в последните години, че те не са само, че са друг народ, а че са напълно чужд народ, всичко им е чуждо, различно и т.н., и започнаха дори да обиждат България непрестанно, като нас ни интерпретират с всички негативни определения, които са характерни за, аз бих го казал за един хулигански и просташки политически език, какъвто има Северна Македония. Сега, в Европейския съюз по-културно го наричат "език на омразата“. Този език на омразата се налагаше през политиците, през медиите, и той до голяма степен е завладял и голяма част от населението. И стигаме дотам, че в момента тезата е, която и ние сме приели, аз тук имам определени резерви към нашата политика, но прието е вече това от българската държава, че става дума практически за два различни народа: македонски народ и български народ. Само че аз обръщам внимание, че тази теза е практически повторение на тезата на Коминтерна и на югославската пропаганда още именно на комунистическата интерпретация на историята, че са два различна народа, които имат своя история, които са различни и т.н. И докато гърците със своя договор решиха въпроса за отношенията си, като много конкретно разписаха какво трябва да направи Северна Македония, за да бъде стартиран процеса на членство в НАТО най-напред, а след това да тръгне и този процес на евроинтеграция. Ние обаче, според мен, допуснахме грешката да препратим тези да ги наречем спорни, нерешени въпроси към една смесена комисия по историческите въпроси, учени там да се занимават с тази проблематика, с надеждата, че те ще изяснят понятието "обща история“ и ще наместят всеки в тази обща история. Сега, тук се подцени за мен очевидния факт, че обща история прави общ народ, и забележете, днес вече в Северна Македония, само 3 години след, 4, колко изминаха вече от приемането на този двустранен договор, в Северна Македония вече не се говори за обща история, и учените не говорят за обща история. В Северна Македония говорят за споделена история. Те подмениха самите понятия. Обща история прави един народ, общ народ си прави историята, тя е прави обща за народа история. А споделена история имаме два различни народна, чийто пътища са някъде в историята и те са си споделили историята. Тук става вече дума за подмяна на договора с България. Те и тенденциозно, има политици, като лидерът на ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония Мицкоски, които директно се обявяват за премахване на… Договора за добросъседство. Да. Договора за добросъседство и приятелство с България. След това, ясно беше, че едно от условията за да стартира преговорният процес със Северна Македония е промяната на Конституцията, в която те трябва да впишат българите в Конституцията си. Как отекват тези събития в Брюксел по въпроса за Македония? Чуват ли ни там? Искахте нещо да кажете, имали сте вчера заседание. Дали се чуваме в Брюксел – аз мога да свидетелствам, че всички български евродепутати правят бих казал и невъзможното. Става дума какво може да се прави? Когато имаме инициативи, разговори, срещи с депутати в парламентарни групи, в комисии, на мен лично ми е омръзнало, те в някакъв смисъл с това ще ме запомнят, че седна-стана, все за Македония. В някакъв смисъл съм омръзнал може би, така и аз преценявам. Дори онзи ден когато тръгнах да се изказвам от трибуната на парламента за този доклад на Тонино Пицула за разширяването, и някой подхвърли зад гърба ми: "Пак ли за Македония?“ И, естествено, че пак за Македония – това е проблемът, който нас ни вълнува. Но казах, че е загубено много време, в какъв смисъл – ами ние все още нямаме дето се казва и 10 книги на английски език, които ясно, просто, достъпно, като за депутати – депутатите не са професори всичките, на тях трябва просто и ясно да им се обяснява каква е историята, миналото, съдбата, къде точно е проблемът, за какво точно сега днес не можем да се разберем. Защото накратко обръщам внимание: навсякъде се говори за двустранен въпрос, нали, "двустранните въпроси между България и Македония, да ги решат по-бързо, да намерят компромиси“ т.н. във всички резолюции, документи и доклади. Проблемът е, че правата на човека, защото тук става дума за права на човеци, българи в Македония, те не са двустранен въпрос, те са европейски въпрос. И това е записано в Критериите от Копенхаген на второ или трето място в тях – правата на човека. И България трябва да направи от това, което се нарича досега в резолюциите "двустранен въпрос“, тя трябва да направи общоевропейски въпрос. Защото нападението над клуба, което гледаме, паленето на знамената и други актове, това са нарушение на права на човека, на хора, а не просто някакъв спор исторически между България и Македония. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 999 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/167 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
От утре проблеми за шофьорите в Пловдивско
20:41 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
