Субсидиите в европейското селско стопанство имат обратен ефект. Те затварят вратата пред нови играчи, като буквално надуват цените на земята и рентите. Това е особено видно за България, каза Стилиян Гребеничарски, анализатор в ИнтелиАгро, за Bloomberg TV Bulgaria.

 

Фермери диверсифицират стопанствата си заради високи ренти

 

Според изследване на ИнтелиАгро за периода от 2008 г. досега един лев ръст в субсидиите, плащани на декар, е съпроводен с 80 ст. ръст на рентите. В някои региони те са се повишили дву- и трикратно. За един млад човек без стабилен финансов гръб и без имот да навлезе в бранша, да се конкурира с големи производители, да арендува или купи земя, е доста трудно. 

 

От 30 години Европейската комисия (ЕК) подкрепя финансово младите фермери. Тя заявява като приоритет подмладяването на бранша и навлизането на нови хора, опитвайки се да ги привлече с финансови стимули. Те обаче се оказват бариера, а ЕК и Общата селскостопанска политика (ОСП) имат пръст в това, убеден е анализаторът.

 

 

По думите на Гребеничарски на този етап от дискусиите за ОСП едва ли може да се направи много за навлизането на млади и нови играчи. Заявките са директните плащания да останат, като постепенното им отпадане явно се отлага за в бъдеще. В дългосрочен план тези плащания могат да бъдат заменяни с по-пазарно ориентирани механизми, свързани с подкрепа на застраховане, управление на риска, финансиране на инвестиции и инфраструктура, предлага експертът. 

 

Това, което по-конкретно касае България, е, че има идеи таванът на мярката за подкрепа на младите фермери за следващия програмен период да бъде драстично увеличен. В момента тези 25 хил. евро не дават особена инвестиционна сила за земеделеца. Друг е въпросът, че подходът: „Има пари, няма проблем“, не работи. Наливането на средства не води до създаване на трайни, устойчиви стопанства от млади хора, опасява се Гребеничарски.

 

Трябва да се определят по-различни критерии при селекцията на стопанствата и проектите, които получават финансиране. Да се заложи повече на генерираните парични потоци от едно стопанство и неговите бизнес проекти, а не толкова на условията, на които трябва да отговаря кандидатът.

 

Според наблюденията на Гребеничарски проекти се правят на конвейер. Или критериите в момента могат да се заобиколят лесно, или те не отсяват качествените проекти. Финансират се множество такива, които няма да генерират устойчиви резултати за целия сектор, категоричен е той.

 

 

На първо място анализаторът посочва етерично-маслените култури, които обаче са магнит не само за младите. Много от тях се насочват към модерни, овощни насаждения, което означава, че имат по-дългосрочни планове за инвестицията си. Интерес има и към пасищното, месодайно говедовъдство. Като цяло младите фермери се насочват към браншове, които не изискват сериозен начален капитал, обобщава той. 

 

Според едно от последните изследвания на Eurostat делът на младите фермери в Европейския съюз е едва 11%. В България той е около 14%. 

 

Тази данни обаче не правят ясно разграничение между това, кой взима решенията в стопанството и чия собственост е то. Когато се говори за мнозинство от малки, семейни ферми, там често собствеността се носи от възрастните членове, докато решенията за управлението се вземат от техните деца. Смяната на собствеността става на един по-късен етап. Твърдението, че преобладаващата възраст на фермерите е над 55 години, не означава, че там няма млади хора, успокоява Гребеничарски. 

 

Същото изследване сочи, че 96% от стопанствата в ЕС са семейни. Трябва да се има предвид обаче, че европейското селско стопанство е разнородно като отрасли, ниво на развитие, доходност. Освен това мнозинството от фермите, включени в анкетата, са малки и фамилни. Те генерират по-слаби доходи и са по-уязвими от пазарна гледна точка. Затова по-трудно предизвикват интереса на децата, които да наследят бизнеса. При по-големите, добре работещи ферми обаче делът на младите мениджъри е по-висок, обяснява експертът.

 

Други данни, този път на Euroactiv, сочат, че средно фермерите в ЕС получават 21% от цената, която клиентите плащат за техните продукти. Според Гребеничарски разковничето на успеха е стопаните да произвеждат достатъчно качествена продукция, която да бъде търсена от пазара. При това положение разбивката по веригата за стойността на доставките е съвсем различна. Много зависи какво всъщност произвеждаш. В тези случаи доходите могат да бъдат много добри, убеден е той.