Социологът Андрей Райчев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“На пряката ни телефонна линия е социологът Андрей Райчев. Г-н Райчев, депутатите отхвърлиха кабинета "Габровски“. Очаквано ли беше и как ще коментирате вчерашния ден в пленарна зала? Всъщност нямаше нито една изненада. Всички бяха готови за някакви изненади, някакви схеми, някакви кворуми, някакви игри – нищо такова не се случи. ГЕРБ направиха своята демонстрация, за което от самото начало повечето наблюдатели говореха. Демонстрацията беше "Ние сме миролюбиви, предлагаме ви експерти – ето ви добри експерти. Може да има спорни имена, но това е все едно. Нито една ярка фигура, никой политически ангажиран“. Другите казаха "Не, благодаря. Няма да го гласуваме“ и точно това се случи. Така че тази демонстрация на ГЕРБ мина успешно като демонстрация и тя от самото начало нямаше замисъл да бъде кабинет, всички го подчертават.
Държавният глава Румен Радев коментира, че на правителството "Габровски“ му е "липсвала политическа физиономия и политическа отговорност“. Подобна беше позицията и на "Български възход“. Как ще коментирате твърдението? Това е самата истина. Те не претендираха за политическо правителство. Те казаха "Това са експерти, почтени хора в своята област и приемливи“, и т.н. Разбира се, липсва политическа отговорност по една много проста причина – те не са политически договор. Едно правителство по принцип трябва да е политически договор, ако е коалиционно, разбира се. Тук нямаше такова нещо и това беше демонстрация на желание да има правителство. Вижте, партиите много не вярват, че тоя парламент ще излъчи правителство и по тая причина не играят за министри, за състав на Министерски съвет, дори за министър-председател, а играят за това кой ще бъде посочен за виновен за неуспеха. И ГЕРБ в случая си изиграха красиво хода: "Ето нашия мандат, ние предложихме нещо приемливо, те не го искат – те са виновни“. Сега ще гледаме нещо подобно от страна на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ предполагам, разбира се, не съм сигурен.
Аз точно това исках да ви попитам – дали ще бъде подкрепено такова правителство и очаквано ли беше това, което обявиха "Продължаваме промяната“ – че имат готовност да предложат правителство с "Демократична България“? Да, но както виждате, само с "Демократична България“. БСП не е посочено дори за коалиционен партньор и не са преговаряли с тях. И това е същата демонстрация. Те сега ще ни покажат 20 души, които смятат за приемливи, които вероятно повечето от тях са симпатични хора и ще се получи абсолютно същото като преди това. Т.е. те ще кажат "А ето, ние предлагаме тия“ и ония ще кажат "Не, благодаря“. Дълго ще се разправят и тогава ще настъпи трети мандат, където вече един Господ знае дали реално те ще се опитат все пак да направят нещоза септември смислено, това не е ясно. Но това ще стане всичко след Нова година.
Проф. Николай Габровски вчера каза, че партийните интереси са взели превес. Това така ли е, тъй като ето – вие казахте, че това просто е било една демонстрация и игра кой ще бъде посочен за виновен? Това е, да, това казвам и той е абсолютно прав. Но това не са толкова партийните интереси, колкото поведението на електората. Електоратът изпраща да речем "Продължаваме промяната“ с ясното послание да разгроми мафията и да премахне ГЕРБ от власт. Обаче в същото време казва "Направете някакво правителство“. Ама то правителство може да се направи само с ГЕРБ. Абсолютно същото е за ГЕРБ. Герберският електорат не понася "Продължаваме промяната“ и ги смята за… каквото ги смята, не искам да изреждам, абсолютно лоши работи, и са ги пратили там да махнат тия от "Промяната“. В същото време им казва "Ама направете нещо“. Ама те не могат да направят нищо, освен с "Промяната“. Т.е. блокажи на ниво електорат и се чака развръзка не от страна на политиците, те няма как да развържат възела тук. Чака се развръзка от електората и затова трябва да мине време и те всъщност, като кажем те се държат предизборно – те се държат предизборно, защото електоратът е в предизборно състояние. Електоратът не посочва някой определено. Българите казваха "Ето този го искаме на власт“ – това не се случа. Така че проблемът не е в политиците, напразно ги упрекваме. Проблемът е в нас. Ние, българите, нямаме яснота като цяло какво искаме. Една голяма част искат това, другите искат точно обратното.
В тази връзка какви са шансовете на следващите мандатоносители? Разумното за държавата, наистина разумното за държавата е да направим някакво правителство за шест месеца до изборите есента, за да не си играем на още едни излишни избори. Това е разумното. В този смисъл аз се надявам, че могат да тръгнат да преговарят за трети мандат. Наистинс да преговарят – да направят нещо, което е приемливо и за двете страни и да изкретаме някак си до септември, където пак да направим избори 2 в 1. Това би било много хубаво. Не съм сигурен, че ще стане, но все пак това им е шансът – някъде около 30 на сто според мен. Просто сериозно да седнат и да кажат "Сега стига сме се карали, не е добро положението. Дайте да извадим хората от това шизофренно състояние. Да идем наесен, пък наесен – каквото сабя покаже и Бог реши“. Това е правилното решение. Това е нещото, което ще изгодно за България, но не съм сигурен, че ще им стигнат силите, защото много, много обиди си обмениха, много обиди, много обвинения, много подозрения. Един друг се подозират в страшна корупция и т.н.
Обиди и подозрения, а пък трябва да се взимат важни решения, касаещи страната ни. То да ви кажа не сме в онази ситуация отпреди една година, когато всичко висеше. Горе-долу за войната – най-трудният въпрос – България изработи някаква политика, каквато е сега. Аз имам своите бележки, смятам, че не е достатъчно разумна, там се стабилизира. По украинския въпрос така да се каже не тече криза. По македонския слава Богу не тече криза. Вървим някак си към еврото и там нещо не друса, така че международно не сме толкова в кризисно състояние. Има да се овладява енергийната и инфлационната криза, но тя не е толкова българска, колкото европейска. Не сме в онова критично състояние преди една година. Тогава беше много по-критично. Но все пак е хубаво да направим някакво правителство, което да ни извади от тая вече перманентна изборна ситуация колко време вече. Колко време сме в избори?
Ето, вие казвате перманентна изборна ситуация. Какви биха били резултатите от евентуални нови избори? Ние гласуваме през няколко месеца. Защо очакваме да има разлика? Защото това е ефектът на умората. Електоратът спада – това е понятно, и в един момент някой ще победи. Това обаче ще е изкуствена работа, това ще е изкуствена работа. Ще ви кажа нещо – лошото е, че българите в момента обсъждат и реално се вълнуват от въпроси, от които българската политика не обсъжда и не се вълнува.
Да. Например: В България има много силни настроения срещу LGBT, срещу гейовете, лесбийките, тяхната доминация, Истанбулската конвенция, много сериозно настроение. Може ли сега това да стане политическа линия на България? Не може. Ще ни изхвърлят от Европа просто. Така че ето тая тема не може да се коментира, защото масовото настроение е едно, а това, което се иска в Европа, е точно обратното. Същата работа за Русия и Украйна – има маса хора, които са на страната на Русия. Те не могат да се изказват, защото пак европейците няма да го разберат, ще излезем тук някакъв троянски кон. Зеленото – в цяла Европа има Зелена сделка, в България това повечето хора не го понасят, смятат, че е глупаво. Може ли да го кажем? Не може да го кажем. Т.е. ние не сме в състояние да артикулираме реалното си настроение и по тая причина седим в един такъв разкрач и печелим време, това е цялата работа.
Да, печелене на време. Така че въпросът е да спечелим време. Мен ако питате, това е положението.
От няколко дни стана ясно, че НДСВ се завръща на политическата сцена. Как това завръщане ще промени ситуацията? Изобщо ще я промени ли и ще се объркат ли планове? Те казват, че се завръщат, ама като се завърне НДСВ, не значи, че ще се върнат лидерите на НДСВ, а някакви хора, за които да гласуват за тях – нещо, което досега по никакъв начин не се вижда. Така че чакайте да видим. Това е завръщане на няколко души, които искат да участват отново в политическите битки, с което ги поздравявам, че имат мъжеството да го правят, но дали ще спечелят нещо, не знам, трудно е да се каже.
Когато се случи, можем да коментираме. Засега социолозите не отбелязват тяхното присъствие.
Как ще коментирате наложеното от президента вето върху Изборния кодекс? Само преди три седмици вие прогнозирахте това негово действие. Аз бях абсолютно сигурен, че това ще стане, и слава Богу, че стана. Един изборен закон има едно изискване в повече от обикновения закон. Той трябва да е приет от всички, всички да го смятат за достатъчно справедлив, хайде не абсолютно справедлив. Ако 1/3 от нацията или половината нация смятат, че изборният закон е лош, това вече само по себе си прави изборите лоши. Ние не трябваше да се караме какво да бъде, а да вървим към компромис, а те се караха. Трябваше да седнат и да изработят нещо общоприемливо, за да бъде общоприемливо за електората. Дори със самия факт, че те са скарани по въпроса, той вече е лош, независимо кой е прав, защото като правим избори, ние всички трябва да сме съгласни, че тия избори ще протекат честно, а сега половината ще се съмняват. Затова този закон не трябва да бъде правен в режим на конфронтация, а трябва да бъде правен в режим на сътрудничество, на съгласие. Но това не се случи.
За финал на разговора искам да ви попитам вижда ли се изход от политическата криза и спиралата, в която се въртим от повече от година? Засега не, засега не се вижда. Въртим си се и се въртим. Няма развръзка, защото няма развръзка на ниво електорат. Като гледам, че всички социологически агенции, които публикуват данни, това са все едно гледаме данните преди изборите през октомври, буквално същите. Нищо не се е случило, никаква тенденция няма. Даже и "Възраждане“ са престанали да растат. Поне преди това имаше тенденция "Възраждане“ да растат, а сега и това не се случва. нищо просто, същата снимка. Пациентът е в същото състояние и като е в същото състояние пациентът, излъчва съответно същите управляващи. Така че от нищо не излизаме засега.
Надявам се да дойде момент, в който когато ви поканим, отговорът на въпроса да е друг и ситуацията разбира се да е по-различна. То, като стане по-различно, ще го видим с просто око, няма нужда да ме каните.