Антон Савов: Фотожурнализмът е класиката в жанра

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Антон Савов, за "Международен фотосалон - Пловдив" 2024, за тънкостите на фотографията и още нещо.     

Кажете малко повече, г-н Савов, тази идея да правите изложби от фотографиите каква е? Виждам, че след кв. "Тракия" планирате да има такава на Античния театър, там на оградите. Просто разкажете!

Това са различни селекции от финалната селекция. Може така да го кажем – колекции от финалната селекция, която е огромна, над 1000 и кусур кадъра, то е невъзможно да бъде показвано, и в такива външни експозиции на винил показваме на различни места в града. Твърде вероятно е да отидем по нататък във времето, може би догодина, и в Район "Западен" или някъде другаде, на Античния също ще бъдем. Тази изложба, която в момента е в "Тракия“, ще пътува до Русе, по принцип Пътуваща изложба да го наричаме – ние така сме си я кръстили.

Но сега излизате извън центъра, защото бяхте на Римския стадион, сега и по кварталите, което е идеално!

То е от миналата година това нещо в квартал "Тракия“. Не че е традиция, но ще се превърне предполагаме, надяваме се.

Как се приемат тези изложби?

Така стига до повече хора, не всички искат да ходят до центъра, знаете как е.

Ами да, това са населени квартали и то доста, а има какво и да се види от повече хора. 

Да, опитваме се да правим някаква децентрализация, дето се казва.

Точно, модерно е да се казва така. Всъщност виждам и коментари, хората ги харесват тези изложби. Вие как подбирате, как селектирате нещата, които показвате на отделните места?

В общи линии не ни е труден изборът, защото имаме страшно количество наградени кадри и много рядко стигаме до избор на кадър, който е просто само финалист в селекция. На Античния ще има такива, за да можем пък да уважим повече автори, пловдивски автори, които примерно не са стигнали до награда, но са достатъчно силни кадри, които са останали във финал. Нека да си ги видят фотографите, и така ще ги уважим. Същото правим и с другата пътуваща изложба, която е класическа, в рамки, там, където ходим по галерии или там вече в закрити пространства, художествени арт-пространства.

Да, всъщност кажете за нея малко, да.

Като ходим в някой град, правим реверанс към автори, които са от региона. Примерно, ако отидем в Плевен, там със сигурност ще изкараме шест автора, които са участвали от Плевен. Всичките им кадри, които са останали във финална селекция, ще ги напечатаме, за да могат хората да се почувстват уважени от това, че са стигнали до такъв резултат в международен фотопреглед.

Да, ние го казахме вече, но нека пак да повторим сега. Колко автори взеха участие в този 11-ти Международен фотосалон и колко бяха наградени?

Така, общо в Салона постъпиха 5 033 фотографии от 350 автора от 37 държави от петте  континента. В крайната селекция след журито останаха 1 384 фотографии от 284 автора от 34 държави. Т.е. само 3 от държавите се са представили зле, или пък са имали по един фотограф.

Изключителен интерес, според мен поне! 

Да, да, огромно количество са цифрите, ако можем да съдим по тях. Но нали знаете, в изкуството математиката е трудно приложима.

Да, и все пак...

Там е субективно. В крайна сметка трябва да има художественост, да носи емоция, настроение, да разказва нещо.

И все пак това е нещо добро, че много хора се включват, наистина.

Да.

Добре, вие имахте идеи млади автори да включите в този Фотосалон.

Младите автори тази година бяха доста добре представяни – над 50 млади автора имаме. Доволни сме от интереса при тях. Нарасна у тях интересът, има и наградени сред тях. Така че тази линия я поддържаме определено.

А може ли, от позицията на професионалист, да кажете какво обикновено рисуват по-младите автори? О рисуват – снимат, искам да кажа!

Така, така, те рисуват.

Когато се научат да рисуват, рисуват. Иначе щракат. За началото щракат, докато усвоят основните бази.  

Какво предимно ловят те? Какво им е интересно? 

Тук е доста разтегнато. Има хора, има си млади автори, които още от началото трайно си се влюбват примерно в природната фотография, снимат пейзажи. Други пък обичат жанра стрийт фотография – обикалят, ходят, търсят интересни ситуации, моменти, събития. Така че това може би да са бъдещи добри фотоспециалисти.

Т.е. зависи си от индивидуалните наклонности и потребности.

Абсолютно. Субективно е. Няма как да се каже категорично. Особено пък в такъв преглед, все пак колкото и цифрите да говорят за голям интерес, не можем да кажем, че това е представителна извадка, защото от цял свят 280 или колко там, 290 държави, почти няма салон или голям фотографски преглед, който да успява да включи всички държави, за да се каже, че извадката е представителна, и наистина да вижда всичките интереси на всички фотографии по целия свят. Големите конкурси там на разните големи марки, Sony и т.н., те правят доста хиляди кадри, по 20-30 хиляди кадъра. Нали, но там вече нещата са други – наградният фонд е огромен, спонсори много, и така. Не можем да сравняваме. Те при нас нещата са много по-обрани, но ние сме много доволни, защото град Пловдив по този начин расте в културно отношение, името му се чува.

Добива известност и през това изкуство. Да, да, точно така. Кое е най-необичайното, което са заснели? Имате ли такъв някакъв поглед? Има ли нещо суперинтересно и необичайно, което тази година са заснели фотографите?

Ами, фотожурнализмът е класика в жанра, изобщо за всички жанрове на фотографията, защото там се улавят автентични мигове. По принцип в този раздел не се допуска фотография, която изобщо по какъвто и да е начин да бъде манипулирана, освен отсечка от кадъра, но нямат право на никакви авторски манипулации и намеси, отстраняване на обекти, добавяне на обекти. Така че като пример тази година за първи път след 10 години на 11-ата година купата остана в България и я взе един автор фотожурналист от Плевен – Любомир Бенковски, с негов кадър, който се казва "Потоп 1“. Той е от наводнението по Черноморието  2022-ра година. Той разказа на откриването как го е направил кадъра. Просто понякога такъв тип кадри са и наистина късмет. Той е бил просто на терасата когато се е изливал дъждът, видял е случката, която се случва пред него, изкарал навреме фотоапарата и е заснел уникален момент.

Нещо, което е въпрос на шанс и за самия фотограф.

Шанс, но ако посети неопитния, няма да може да го отрази адекватно. Понякога хората, дори с телефон могат да уловят интересни моменти, но все пак опитът на професионалиста тук си е казал много думата, защото той най-вероятно не е направил един-единствен кадър, а е направил няколко, и в този, с който е спечелил купата, т.е. грабна вниманието на журито и са решили, че това е най-добрият кадър на цялото издание, шофьорът, който е на буса в наводнението, вече е успял да излезе от буса и се е качил върху колата. Просто красив кадър, уловен миг, наистина.

Наистина, фотографията е много интересно изкуство и на всеки му се иска да може, но явно то си изисква много специфични усилия.

Да, понякога пък има жанрове, които са и трудно постижими, не са за всеки. Примерно тази година за корица на печатния албум, за който ни подкрепи Общината, подбрахме подводен кадър. По принцип подводните кадри, първо, са малко хората, които се гмуркат, защото там излизва и скъпо оборудване и т.н., и много опит. И на корицата ни се е, така да го кажем, се е втренчил един октопод, който се е завъртял в нещо, в някаква подводна като мида, кръгло. И е много интересен, красив кадър. Така че екзотиката понякога също е нещо, което е рядко и трудно може да бъде заснето, също привлече вниманието и на журито, и на публиката в крайна сметка.

Вие всъщност готови ли сте с тези албуми, които ги разпространявате? Изпращате ги на авторите, взели участие в конкурса.

Всеки участник, без значение дали има останал кадър във финалната селекция или не, получава извадка от това, което е финалната селекция, част от финалната селекция в печатния вариант. И отделно правим и електронен вариант, който също стига до участниците.

Чудесно! И сега, казвате, следващата ви стъпка е изложба на оградите на Античния театър?

Това така, и веднага след тая следваща стъпка, още по-следваща стъпка е в бар "Котка и мишка“ в Капана. Там показваме пък всяка година селекция от златните медали, които са в шестте раздела. Т.е. 6 х 4 – 24 кадъра показваме там.

Добре, ами ще ви следим и ще разглеждаме. Благодаря Ви!