В повечето страни железопътният транспорт е най-предпочитаното средство за придвижване. Стига се бързо, пътува се удобно. У нас обаче не е така. За последните 20 години държавната железница е точно обратното на европейските си аналози. Железопътният парк не е подменян от 70-те години на миналия век, вагоните са мръсни, студени или топли в зависимост от сезона. Локомотивите често аварират. Заради амортизираната техника преди години няколко души загинаха в пламнали вагони по линията София - Кардам. Ако на Запад по някоя линия влакът за годината натрупва няколко минути закъснение, у нас то се измерва в дни. В същото време БДЖ възнамерява да вдигне и цената на билетите.
Много пътници виждат като основно неудобство хигиената вътре в железниците. По думите на запитани "просто е под всякаква критика. Няма никакви удобства, особено ако се пътува на дълъг път". Според друго мнение "първа класа е добре, почистена е, дамаските са здрави, но в нормалните места е ужас".
В последните години държавната железница изтегли няколко заема, за да успее да стабилизира дружеството, но без резултат. Месечно БДЖ получава по 13 милиона лева държавна субсидия. Заради стар заем за 80 милиона долара, изтеглен от Световната банка през 1995, държавната помощ бе спряна в средата на юли. Причината бе активирана държавна гаранция по заема заради просрочвания по кредита. Така държавният превозвач продължава да трупа задължения и да върви към фалит.
Освен всички проблеми на железницата, в последните няколко години тя бива ограбвана и от служителите й с източването на хиляди литри гориво. Сега единствената надежда на БДЖ е да продаде "Товарни превози" на добра цена и с парите да изтегли нов заем за модернизация и стабилизиране на компанията.