© Plovdiv24.bg

Минималната работна заплата (МРЗ) не е социална помощ, а финансова равностойност (престация) за положен труд.

Поради това МРЗ в България следва да бъде определена на база икономическите предпоставки в страната, определящи финансовата равностойност на положения труд. От тази гледна точка сравнителните данни между показателите за България и средните показатели на държавите от ЕС показват следното:

- По данни на ЕВРОСТАТ за 2011 г. България е на последно място сред държавите от ЕС по БВП на глава от населението в стандарти на покупателна способност (България=45, при ЕС27=100).

- И през второто тримесечие на 2012 г. в България се запазва изпреварващата тенденция в увеличението на работната заплата в сравнение с другите държави от ЕС. Страната ни е на второ място по ръст на заплати - с 5,9% се увеличават възнагражденията за 1 отработен час през второ тримесечие на 2012 г. спрямо второ тримесечие на 2011 г., при средното им нарастване от 1,9% в ЕС.

- Следователно икономическите резултати показват, че финансовата равностойност на труда (вкл. и на най-нискоквалифицирания труд, за който се получава МРЗ) не е пропорционална на производителността, респ. -на ръста на БВП.

Както и сравнителният анализ с другите европейски държави не дават основание за увеличаване на МРЗ:

По справка на ЕВРОСТАТ отнасяща се до държавите в Европа:

- в 12 от държавите се определя МРЗ за всички браншове/отрасли, както в България (Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и България);

- в 9 държави няма нормативно определяне на МРЗ или на минимална часова ставка (Австрия, Дания, Финландия, Италия, Швеция, гърция, Исландия, Норвегия и Швейцария);

- в 5 държави има определена МРЗ и/или минимална часова ставка, но различна за различните отрасли/браншове или само за отделни отрасли/браншове/специалисти (Ббелгия, Чехия, Франция, Германия - само за отделни браншове/отрасли и Кипър - само за отделни браншове/отрасли);

- в 4 държави е определена по нормативен път само минимална часова ставка (Ирландия, Франция, Малта, Англия).

Следователно в по-голяма част от държавите в Европа правоотношенията, свързани с МРЗ/минималната часова ставка са уредени по начин различен от този в България.

Ако има необходимост да се нормира по някакъв начин минималното трудово възнаграждение в България, то най-често това става с определяне само на минимална часова ставка и то различна за различните отрасли.

Ако въпреки всичко се възприеме подходът за нормиране на МРЗ от Министерски съвет, това следва да се прави по предварително утвърден механизъм, който да определя критериите/показателите, въз основа на които да се нормира МРЗ на база икономическите показатели в страната ни. Всеки друг подход, вкл. и определянето на база средни показатели на МРЗ в ЕС няма да бъде съобразен със стопанските условия в страната, респ. - ще има негативен икономически резултат.

В проучване през 2011 г. опасенията на членовете на БТПП, че при увеличение на МРЗ ще се доведе до увеличаване на безработицата или неформалната икономика намират израз в продължаващата негативна тенденция за заетостта: По данни на Евростат за второто тримесечие на 2012 г. България е на първо място по най-голям спад на заетостта с -1,3% спрямо предходното тримесечие.

Резултатите от проучването: 5,6% от работодателите приемат идеята за увеличаване на МРЗ, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% от работодателите не са съгласни с повишаването на МРЗ. Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на МРЗ трябва да е обвързано със съкращения- 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала.

На въпроса към работодателите: «Ако има административно увеличение на МРЗ, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители», едва 10,4% отговорят положително. Останалите са против. При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.

На практика повишаването на МРЗ ще натовари бизнеса допълнително, което ще наложи предприемането на мерки за неговото компенсиране.