Баба Ванга се разплакала след "Аз тази смърт не я видях"
Ако беше жива, днес Людмила Живкова щеше да навърши 80 години. Дъщерята на Тодор Живков си отива едва на 39 години през 1981 г., а за смъртта на Червената принцеса и до ден-днешен се разпространяват какви ли не версии.
Въпреки спекулациите, включващи самоубийство, отравяне, мистична болест след ухапване на змия и непреодолими последици от тежката катастрофа през 1973 г., след която едва оцелява, нейната дъщеря Жени Живкова е категорична – Людмила е починала от естествена смърт.
"Винаги съм казвала, че майка ми има смъртен акт и той е официален. Според него Людмила е починала от мозъчен кръвоизлив“, категорична е внучката на бившия Първи, която признава, че Ванга не е успяла да предвиди смъртта на Живкова, с която приживе са близки.
"Майка ми обичаше Ванга и обратното. Първият път, когато отидох при Ванга след смъртта на майка ми, бе 1984-1985 г., а тя ми каза: "Аз тази смърт не я видях“, и се разплака“, споделя Жени Живкова.
Людмила е по-голямото от двете деца на Тодор Живков и Мара Малеева. През миналата година почина и брат ѝ Владимир. Людмила се ражда на 26 юли 1942 г. в село Говедарци, Самоковско. По думите на баща ѝ тя е кръстена на известната съветска снайперистка Людмила Павличенко.
Малко след нейното раждане семейството се премества в София, където след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Тодор Живков прави кариера в партийния апарат на БКП, утвърждавайки се в средата на 50-те години като ръководител на тоталитарния режим в страната. Людмила Живкова завършва Руската гимназия и Историческия факултет на Софийския университет "Климент Охридски“.
Жени се за Любомир Стойчев – инженер от Враца, и през 1965 г. се ражда дъщеря им Евгения Живкова, по-късно модна дизайнерка и политик от Българската социалистическа партия. Развежда се през 1968 г., след което Стойчев е изпратен на работа във Виена. Малко след развода си Людмила Живкова се жени за Иван Славков, който прави бърза кариера и е дългогодишен ръководител на Българската телевизия и Българския олимпийски комитет. През май 1971 г. се ражда синът им Тодор Славков.
Людмила беше личност, работеше за отварянето на България към света, увличаше се по източната философия и мистика, беше изпреварила времето си и строя, в който живеехме, разказват нейни съвременници.
Ранната смърт на Живкова става повод за различни хипотези. Тодор Живков, макар да смята смъртта ѝ за очакван резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в мемоарите си не изключва да е имало и някакво "външно вмешателство“.
Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че Людмила може да е била убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи баща си начело на режима. Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също смятат, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива след депресия, пише "Ретро".