Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Бащата на чаровницата Алекс с трогателен разказ за поредната битка | ||||||
| ||||||
"Както знаете, на 29.10.2020 г. беше направена първата операция от втория етап от лечението на Алекс. Операцията мина успешно - без неприятни изненади и според думите на д-р Пейли, на когото вярваме безрезервно, с отличен резултат от свършената от него работа. За пореден път нашето малко геройче с голямо сърце преминава през поредното изпитание изпълнено с много болка и трудности. Както вече знаем , няма по щастлива и сияйна усмивка от тази на сбъдната мечта, колкото и простичка да е тази мечта (да тича и играе заедно с другите деца). Със сигурност от този ден разбрах едно: моето малко момиченце вече е много пораснало. При влизане в пред операционната, заради Covid мерките, ни разрешиха да има само един придружител. Честта се падна на мен. Влязохме и започнахме процедурата по подготовка за операцията, а на лицето на малката ни хубавица не се виждаше никакъв признак на притеснение. Това много ме удиви. Нямаше мрънкане, дърпане, хленчене и т.н. Единственото, по което можеше да се усети, че разбира какво я очаква, беше това, че искаше да бъда много близо до нея и не искаше да разговаря с никой друг освен с мен. Каквото и да я питаха, тя казваше на мен, а аз превеждах. Да, не може да се отрече, че в Пейли Институт подхода е повече от предразполагащ и щадящ децата, но тя знаеше какво й предстои и беше повече от готова да го направи. Вътрешно в мен имах много притеснения, но се стремях да не ги показвам пред нея. И така подготовката протече нормално, без драми. Дойде моментът, в който дойдоха да я вземат за операцията. Обикновено оставят родителя да я заведе до операционната и да остане с нея до момента на заспиване като предишния път ми дадоха щастливия миг да я целуна в момента на заспиване (така, че детето да заспи със спомен за прегръдка и нежност на родител). Заради тоя скапан COVID тук аз се оказах стъписан и неподготвен. Казаха ми: Не може да дойдете с нас, вие оставате тук, само тя идва с нас. Нямаше време за питане, ама защо, но как , не можели... Просто я гушнах, целунах я и й казах:" Тате, трябва да отидеш с тях. Аз ще те чакам тук. Когато се събудиш, ще съм до теб. Готова ли си да тръгнеш с тях?". Тя ме погледна и само прошепна "Да ". Сестрите я поведоха с леглото, а аз само я проследих с поглед и силно свито сърце. Алекс нито се обърна назад да ме търси с поглед, нито проплака. В този момент не знаех какво да изпитвам. Бях притеснен, но в същото време, вместо аз да дам увереност на нея, сякаш тя даде такава на мен. Отново заради Covid мерките не ни беше позволено да чакаме в чакалнята. За да бъдем информирани, една от сестрите ни пишеше съобщения как протича операцията и кога може да отида в чакалнята за среща с д-р Пейли след като приключи операцията. В срещата д-р Пейли ми разказа набързо как е преминала операцията и ми каза да я почакам. Бях един от последните, които извикаха, защото детето се е събудило. Влизам в реанимация отново със свито сърце, ослушвайки се за рев на познато гласче и какво да видя, нашата хубавица будна и си хапва настървено ледена близалка. В Пейли институт имат практика да дават на децата ледени близалки за успокояване на гърлото след интобирането. Отивам до нея и я целувам, а тя ме пита къде й е роклята. И всичко си продължава спокойно. Обясних ѝ, че роклята е в багажа и после ще ѝ я дам. След известно време ни преместиха в стая в детското отделение. Стоя аз в стаята с нея, докато сестрите връзват системи, апарати и т.н. и аз гледам като гръмнат. Нашата хубавица е супер спокойна. Зарадвах се, успокоих се, не вярвах на случващото се. Единствено, когато сестрите я питаха нещо, тя извърташе глава към мен и ги игнорираше. И така започна тя да казва искам си роклята. След около три часа неуспешни опити да я разубедя, я преоблякохме с едната сестра с нейната рокля. Поиска да ѝ покажа крака ѝ. Пак със свито сърце отметнах одеялото и тя видя крака си. Започна да клати глава и да бърчи вежди. Беше готова да заплаче, но аз я успокоих и ѝ казах: "Ти знаеш, че ще ти сложат фиксатора. Говорили сме за това." Тя бързо се успокой, а аз отново не вярвах на очите си. Звъняхме да се видим с мама и чак тогава от очите на нашето ангелче потекоха сълзи. Просто искаше мама да е с нея , но не разрешаваха. Прекратихме връзката, за да не се разстройва повече. Мина още някой и друг час на спокойствие, и тогава вече дойде страшния момент. Моментът, в който си припомних колко тежко беше предишния път. В рамките на 30-тина минути опитахме какво ли не, но не можахме да я успокоим. 30-тина минути, които ти се струват като вечност. Време, в което се молиш детето ти да спре да страда. Време, в което ти се иска да плачеш, но не можеш да си го позволиш, защото трябва да си опората, която няма да поддаде и то ще се подпре на нея. Тогава сестрата каза, че вече е дошъл моментът, когато детето напълно е излязло от анестезията. Наложи се да ѝ дадат морфин за успокоение. Да, това ѝ помогна бързо. Отпусна я и тя заспа. След около два часа се събуди и всичко продължаваше добре. Само дето искаше мама също да е до нея. И така минахме геройски и на сутришната визитация на докторите, а после дори и с усмивка на срещата с рехабилитаторката. Изписаха ни и се прибрахме. Тя беше много щастлива. Прибра се вкъщи. Веднага хапна чудесна супа приготвена от мама. Първата вечер в квартирата мина леко. Казах си: Браво! Детето за пореден път показа какъв герой е. За съжаление това беше за кратко. Следващата вечер беше кошмарна. Изпълнена с много плач и истерия. Трудна нощ не само за Алекс, но и за нас. Душицата не можеше да си намери място. Тук ще ви спестя тези моменти, защото бяха много тежки и емоционални. Колкото и да не искахме, се наложи да ѝ дадем от силните лекарства. С всеки час и ден тя става все по-силна. Макар и трудно, започва да превъзмогва мисълта, че това желязо дълго време ще е част от нея. Дните минава сравнително спокойно, но нощите са тежки. Не знам тя от къде намира сили да мине през всичко това, но вече знам, че аз се зареждам със сили от нейното геройство. Знаем, че след тези дълги и тежки моменти идват други, които са весели и изпълнени с щастие. Моменти, заради които си струва да минеш през всичко това. Благодарим на всички, които не спират да ни подкрепят. На всички, които са до нас и се борят с нас. Без Вас и Вашата помощ и подкрепа тази мечта не би могла да се сбъдне. Предстоят ни още много дни на болка и изпитания през периода на удължаването. Крепи ме мисълта, че всяка стъпка след това ще е придружена от чаровната усмивка на Алекс. Благодарим Ви! Поклон и признателност пред вас! Надяваме се да продължавате да споделяте и да не спирате да ни помагате. Дарителска сметка: ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА BIC: CECBBGSF IBAN: BG40CECB979040G7448700 ТИТУЛЯР: АЛЕКСАНДРА АЛЕКСАНДРОВА КРЪСТЯНИНА гр.ВАРНА PayPal : veni_sun@abv.bg титуляр: Венета Кръстянина (майка) ДАРИТЕЛСКИ SMS с текст на латиница DMS ALEXANDRA на номер 17 777 за всички мобилни оператори helpkarma: Да помогнем на Алекс да ходи |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 04.11.2020 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ралица Паскалева: Предател си!
21:59 / 25.11.2024
Обявиха 1000 долара награда за намирането й!
08:27 / 25.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Земетресение в България
11:06 / 26.11.2024
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
