Бедните, които ползват адвокат, няма да му плащат, ако загубят делото

Хората, на които е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства за адвокат, вече няма да внасят такси и разноски за делото, а ако го загубят, няма да връщат разходите за защита на Националното бюро за правна помощ (НБПП), предава правният сайт "Лекс".

Това предвиждат приетите днес окончателно от Народното събрание промени в Закона за правната помощ (ЗПП). Те бяха предложени от Софийската адвокатска колегия и с тях на практика за първи път се регламентира, че държавата поема разходите за юридическата помощ на хората в нужда. В момента, макар те първоначално да не заплащат за правна помощ, впоследствие държавата си събира платеното или от ответната страна в спора, или от получилия помощта, ако той загуби делото.

Сега всеки, който поиска безплатен адвокат, попълва декларация, че "в случай на осъдително решение или присъда дължи възстановяване на разноските за правна помощ“. Т.е. човекът, който няма пари сам да плати на адвокат, знае, че ако държавата му осигури такъв, рискува той да не му излезе безплатен, ако загуби делото. Това възпира много хора, въпреки тежкото им имуществено положение, да ползват правна помощ. Освен това на практика, събирането на разноските за предоставянето на правната помощ, често се оказва невъзможно, тъй като осъденият е трайно безработен и без собственост.

С приетите днес изменения в ЗПП изрично се записва, че хората, които получават правна помощ по реда чл. 23, ал. 2 от закона не дължат възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Това правило се отнася за всеки обвиняем, подсъдим или страна по наказателно, гражданско или административно дело, който "не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това“.

Освен това чрез ЗПП бяха направени и изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които в чл. 83 беше предвидено, че "Такси и разноски по производството на делата не се внасят от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ“.

Т.е. вече няма да е необходима преценката на съда дали някой да бъде освободен от такса по делото, щом той е получил правна помощ по делото на основание, че не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Както е известно, в момента има съдии, които въпреки, че са допуснали правна помощ на страна по делото, не уважават молбата ѝ за освобождаване от такси и разноски.

Всичките тези изменения са придружени и от промени, които целят да се избегнат злоупотребите с правна помощ. Ако се установят такива, правната помощ се прекратява, а "страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения ѝ служебен адвокат“, предвиждат приетите днес разпоредби.

Освен това в ЗПП беше дадено определение кога ще е налице злоупотреба с право на правна помощ:

 - когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини;

 - при всяко друго недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, извършено в противоречие с целта на закона и правата и законните интереси на страните в производството.

В момента има хора, които непрекъснато искат смяна на служебния си защитник или пък водят десетки дела, използвайки правна помощ от държавата, включително и срещу доскорошните си адвокати, предоставени им от нея.

Други важни промени в ЗПП разширяват обема на предоставяната от държавата правна помощ. За първи път се предвижда безплатна юридическа помощ в производство по издаване на индивидуален административен акт, както и при неговото оспорване по административен ред. Освен се предвижда правна помощ и за представителство в извънсъдебни процедури.

Промените в ЗПП дава право на правна помощ на хората c физичecĸи и мeнтaлни yвpeждaния – на тези, които са поставени под запрещение или чието запретяване се иска, както и на "лица с увреждания, получаващи месечна подкрепа съгласно Закона за хората с увреждания, чийто месечен доход не е достатъчен, за да упълномощят адвокат“.