С началото на учебната година отново излизат на дневен ред правилниците за облекло и поведение в клас. Тези родители, които винаги скачат възмутени от това, че с нормативи държавата се опитва да въведе някакъв ред в училищата, сигурно имат своите доводи. Винаги обаче съм се учудвал с какво настървение започваме да спорим за неща, които от векове са решени и работят в развитата част от Европа. 

Лесно може да се даде не един довод, който може и да се провери. Например във всички добри частни училища в Европа има въведени униформи и никой не ходи в клас със скъсани дънки. А там се плащат такси от порядъка на десетки хиляди евро за обучение.
Е, сигурно веднага ще има някой, който да каже: "Абе, какво разбират швейцарците с техните колежи или пък шотландците!" Тук идва време да решим дали искаме ред или хаос.

Ако се стремим към хаос, това е друг въпрос. Скептиците сигурно ще злорадстват, доволни, че и сега сме по-близо до хаоса, отколкото до реда. За съжаление така е, но основната причина е отново в нашето отношение към проблема. Всеки иска някак си нищо да не спазва, но да има ред. Няма как да стане.
Теоретични разработки за изграждане на анархия има от миналия век, имало е и сериозни организации у нас през 20-те и 30-те години. 

Дори и атентат срещу Борис III са направили в Арабаконак същите тези анархисти. Така че може родителите, които не искат в училищата да има ред, да възстановят тази партия и да започнат да работят за реализирането на анархия. Тези същите хора обаче искат, когато шофират по пътищата, да не ги блъскат разни джигити, нито да ги обират по ъглите прегладнели наркомани, които, ако проверите, са продукт точно на липса на елементарно възпитание и отношение към реда, пише Тодор Господинов.