ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Бивш министър: Вносни храни влизат с по-висока цена. С по-ниска надценка на рафта те са с осезаемо по-ниска цена от български, на които се слагат високи надценки
Автор: ИА Фокус 19:15 / 23.03.2025Коментари (1)2428
©
Таван на надценките на производители, преработватели, прекупвачи и търговци - това е една от идеите, заложени в новия закон за храните.

Чрез надценките пазарът може да се манипулира много сериозно и това се случва, коментира бившият земеделски министър Кирил Вътев.

"Вносни хранителни продукти влизат на по-висока цена. С една по-ниска надценка на рафта те са с осезаемо по-ниска цена от български продукти, на които се поставят високи надценки. Ето това трябва да регулира този закон“, заяви Вътев.

Не може да манипулираш пазара чрез надценки, категоричен бе той.

"Аз бих предложил надценките в магазина за една продуктова група и за продукти от едно и също качество, но от различни производители, да не надвишават най-ниската договорена надценка от когото и да било, тъй като по този начин пазарът се манипулира много“, каза още Кирил Вътев.

"Този закон е стъпка надежда в добра посока. Нека обаче не забравяме, че на пазара цените се определят от един изключително важен фактор – съотношението между предлагане и търсене“, коментира още Кирил Вътев.

"У нас пазарът вече се доминира от големите вериги супермаркети. Те държат почти 70% пазарен дял. По време на предпразничните пазари стигат до 92%. Така че българските производители в момента не могат без веригите. Големият въпрос е дали рентабилно продават във веригите и този закон се опитва да регулира точно тези отношения“, обясни той.

50% от хранителните продукти в магазините да са български – възможно ли е това?

"В сектор "Плодове и зеленчуци“ ние внасяме между 70 и 80%. Това е на годишна база. При сезонните български продукти ще можем, но извън сезона няма да можем. На щандовете за свежо месо то е предимно българско, но то стига дотам. За преработвателите не стига и затова те внасят“, обясни Вътев пред bTV.

По думите му големият проблем в България е, че нямаме кланици, които да продават месо.

"Имаме кланици, които продават каркаси, а преработвателят няма нужда от целия каркас, защото не може да оползотвори всички позиции от него“, обясни бившият земеделски министър.


Още по темата: общо новини по темата: 624
19.03.2025 »
19.03.2025 »
19.03.2025 »
18.03.2025 »
18.03.2025 »
18.03.2025 »
предишна страница [ 1/104 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
В съседни страни български стоки са по евтини.Бира Каменица в Мюнхен е по евтина спрямо производственото место.Ден година храни.
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2025 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Конфликт Израел-Газа
Локо в Първа лига, сезон 2024/2025
България в еврозоната
51-ото Народно събрание
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: