Цвета Галунова бе депутат на "Възраждане" в 47-ото Народно събрание. След неговия край тя напусна партията и се присъедини към БСП. Тя публикува текст в официалната си страница във фейсбук. В него тя набляга на това, че нейни бивши съпартийци я обвинили във високомерие, защото не присъствала на вечерните сбирки. Получила и упрек, че ходи на дискотеки, а всъщност се е грижила за баба си, която е била болна от COVID.
Беше вчера, когато преди една година прекрачих за пръв път прага на Народното събрание. Влязох вътре рамо до рамо с тези хора, които дълбоко чувствах, че са моя отбор. Мисля, че повечето от тях също така ме чувстваха.Много скоро след това нещо се счупи и на втория месец те ми казаха, че не съм като тях, че не ме чувстват да съм една от тях. Обвиниха ме във високомерие и отчуждение, защото не присъствах на вечерните неофициални сбирки след заседанията, където част от тях хапваха и споделяха впечатления от изминалия ден. Един от моите колеги даже изрази предположение, че обикалям дискотеките нощем, защото сутрин рано винаги се чувствах много изморена. Никой от тях не ме пита има ли причина за това, оставиха съжденията си в ръцете на предположенията си.Реалността бе, че трябваше да се грижа за болната си баба, защото в този момент баща ми бе в болница с тежък ковид. На него всяка вечер носих плодове, които оставях в коридора, където беше отреденото място и отивах пред прозореца, за да го погледам няколко минути, толкова му издържаха силите да стои прав. След това отивах в другата болница при баба. Тя нищо не можеше да хапне, но пък топлата ми прегръдка я приемаше с радост. Стоях до нея, колкото ми бе възможно, за да не дразня останалите хора в стаята.В повечето случаи беше станало късно и пропусках вечерята, за да се прибера вкъщи и да се подготвя за следващия парламентарен ден. Исках да съм будна по всички теми, за да не излагам групата и себе си. Работих по собствени каузи (координирани с партията) в своя регион и парламентарните комисии, отредени ми от партията. Голямата ми цел бе да покажа, че дори най-малката парламентарна група, може да направи някаква промяна, макар и малка.Вероятно, четейки моята публикация, колегите ми за пръв път ще чуят за личните предизвикателства, които имах в първите месеци на 47-то Народно събрание. Така и не намерих подходяща възможност да споделя с тях през следващите месеци. А може и да трябваше, не знам. Бях казала единствено на Костадин (б.р. - Костадин Костадинов) за баща си. Всъщност именно той ме свърза с доц. Мангъров, за да приеме татко ми по спешност. Бях уплашена до смърт, че тати може да попадне в неподходящи ръце, а времето ни бе притиснало много. За този му малък акт на човечност, ще му бъда вечно благодарна. За грижите и на доц. Мангъров също!След това се случиха много неща. Болни, грозни и по моя оценка непочтени постъпки, които предпочитам да вярвам, че са определяли само моментното състояние на духа у всеки един от моите колеги. Всички те имат и хубави черти, виждала съм ги, дори съзнателно съм ги търсила. Почти всеки един от тях е показвал човечност пред мен. Неслучайно на тази снимка това бе моят отбор. Перфектни хора няма, и аз не съм перфектна.Просто политиката е опасна заигравка с човечността на тези, които се осмелят да се докоснат до нея. Някои от тях в следствие сякаш се изгубват, но това е тяхната съдба. Твърде е възможно, загубвайки пътя, да се озовеш на правилното място и да намериш себе си. Това е техният път.Днес Възраждане е затворена страница за мен. Видях прекалено много. Но, за да я затворя нацяло, имам нужда да се обърна към вече бившите си колеги и да им кажа: Благодаря на всеки един от вас за всичко добро, а за всичко останало ви прощавам.