Бизнесмени чрез неетични практики извличат прекомерни печалби от жилища, а нископлатени работници едва свързват двата края заради високите наеми

Нископлатените работници, т.е. тези, които получават минималното установено заплащане в дадена страна, харчат най-малко една трета от заплатите си за наем в повечето страни членки на ЕС. Това показва проучване на Конфедерацията на европейските профсъюзи (КЕП - ETUC), което е направено във връзка с изслушването на кандидата, които би бил първият еврокомисар, отговарящ пряко за жилищната политика.

Средната наемна цена на имот с най-много две спални струва 35 процента или повече от заплатите на работниците, които получават законоустановената минимална заплата в 14 страни членки. В някои страни като Нидерландия, Ирландия, Люксембург този дял надхвърля 50 на сто, а в други осем страни членки е еквивалентен на процента или повече, пишат от КЕП, цитирани от Българската телеграфна агенция.

По този показател България заема шесто място, като средно 45 на сто от минималната работна заплата (477 евро или 933 лв.) отива за наем (средно 215 евро - бел. ред.) на жилище с максимум две спални помещения.

Цената на наема се основава на средната стойност за всяка страна, но ситуацията може да бъде още по-тежка в градовете, където са концентрирани повечето работни места.

"Милиони работещи в повечето страни членки виждат как голяма част от заплатите им излизат от банковите им сметки веднага щом постъпят, просто за да имат покрив над главите си", заяви Естер Линч, генерален секретар на КЕП.

Тя посочи още, че въпреки това, че заетите на минимална заплата избират да плащат прекалено високи наеми и така чрез тяхното настаняване често излагат и семействата им на здравословни проблеми".

Естер посочи още, че други са принудени да спят на дивана в апартаментите на приятелите си, продължават да живеят с родителите си или дори спят в колите си.

"В същото време много богати хора и инвестиционни фондове извличат прекомерни печалби от жилища чрез неетични практики, които трябва да бъдат забранени. Назначаването на първия еврокомисар, който ще отговаря за жилищната политика e повече от навременно, като работещите сега очакват от него да предприеме действия, които съответстват на мащаба на жилищната криза в Европа", допълва отще генералният секретар на КЕП.

В тази връзка е време отново да приемем адекватното жилище като основно човешко право, като изградим повече социални домове и правилно регулираме пазара на наеми, каза още Линч.

От организацията настояват оше регулация на наемите, жилищни проекти подкрепени с държавни и европейски инвестиции и др.