© Вulfoto

От бранша обаче настояват лимитът да е по-голям - например до 1000 лв. годишно. Причината е, че сумата от 100 лв. е крайно недостатъчна, защото има много хора, чието основно препитание е събирането и предаването на отпадъци, се казва в позицията на Българската асоциация по рециклиране.

В този дух е и решение на Комисията за защита на конкуренцията, което препоръчва да се последва примерът на други държави от Европейския съюз, които вече са въвели подобен лимит. В Испания той е 2000 евро, в Италия - 1000 евро, в Гърция - 500 евро.

С по-висока разрешена от закона сума ще се намалят и изкушенията за незаконно предаване на материал, за да се заобиколи нормата. Това ще стимулира и събираемостта на вторичните суровини, от които има не само икономическа полза, но и екологична. Според бранша, ако не се вдигне лимитът има опасност и от "изтичане" на материал към съседните държави, в които няма изисквания за безкасово плащане, или той е по-голям.

Бизнесът напомня и че рециклиращата индустрия играе основната роля в изпълнение на рамковото законодателство за отпадъците и осъществяване на европейските политики за преход към "кръгова икономика". Този процес изисква значителни инвестиции, най-вече от частния сектор, и ще доведе до разкриване на нови "зелени" работни места.

Тази година ще бъдат приети от Европейската комисия и национални ангажименти за намаляване на вредните емисии от всяка страна, включително и за България. А само при рециклирането на стоманен скрап се спестяват до 64% от въглеродните емисии във въздуха в сравнение с първичното производство и използване на природни суровини.

Като цяло от бранша приветстват и подкрепят представения за обществено обсъждане проект за промени в закона за управление на отпадъците.

В резултат на диалога на МОСВ с бизнеса намаляват сумите за банковите гаранции и се премахват редица други усложнения.

От Българската асоциация по рециклиране подкрепят и предложеното от екоминистерството преместване на всички пунктове за вторични суровини в промишлени или складови зони, както и въвеждането на банкови гаранции за дейности със стара електроника и излезли от употреба коли.

Гаранциите са 1500 лв. за фирма и по 5000 лв. за всяка площадка за дейности със стари коли, електрическо и електронно оборудване. При третирането на излезли от употреба МПС и електроуреди се добиват големи количества отпадъци от черни и цветни метали, което е предпоставка недобросъвестни лица, без разрешение за скрап, нелегално да приемат металите, като избягват изискването за банкова гаранция.

С промяната се цели да се ограничи нелоялната конкуренция и сивият сектор в бранша.

Всъщност досега законът за управление на отпадъците предвиждаше само площадките за изкупуване на черни и цветни метали да са извън населените места.

Благодарение на тази мярка от близо 2300 преди 2012 г. тези площадки намаляха на около 900.

Рязко спаднаха и кражбите на метали, а се улесни контролът от администрацията. Изненадващо обаче сега се предлага и допълнително утежняване за бизнеса, като новото изискване е фирмите да представят изричен текст в скицата на площадката, че тя е определена конкретно за дейности с отпадъци. Според бранша е достатъчно площадката да е разположена в промишлена зона.

И предупреждават, че в този вид разпоредбата ще блокира възможността за извършване на дейност поне за година по независещи от компаниите причини, защото трябва да се промени предназначението на площадката и да се направи промяна на подробния устройствен план на съответното населено място.

Затова и изискването изрично да се преотреждат площадките за вторични суровини като такива е безпредметно и влиза в противоречие с действащия Закон за устройство на териториите.

Друго спорно предложение е забраната физически лица да предават скрап на фирми, които имат регистрационен документ за събиране на отпадъци, и то независимо дали това е срещу пари, или безвъзмездно. Така излиза, че няма да могат да се провеждат дори общинските кампании за събиране на отпадъци от домакинствата, защото лицето, което организира транспортирането им, трябва да притежава специално разрешение.

Източник: в. "Труд"