Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Бойкотът на супермаркетите и ефектът на "плажната топка" | ||||||
| ||||||
"Например, ако съобщението за излишъка през януари месец беше допълнено с една разбивка – да видим какви са сумите, които са изхарчени, какви са приходите в бюджета, щеше да е ясно как се е случило това нещо. Нямаше да се налага министърът да се излага по този начин и неговата прогноза публично да бъде опровергана почти веднага след като е направена. Така че генералната посока е на липса на информация, което създава и обстановка на спекулации, дебати и интерпретации", обясни той и добави: "На практика в момента не знаем и нищо за месец януари, защото Министерство на финансите не са показали информацията". На въпрос за изненадващо постъпилите 348 млн. лева по сметката на бюджета на Министерството на отбраната по споразумението за компенсация за предоставяне на помощ на Украйна, икономистът обясни: "Това показва абсолютния хаос, който цари във финансите на държавата. Имаше и много други такива примери. Преди дни по време на изслушването на финансовия министър Теменужка Петкова разбрахме, че има неразплатени над 4 млрд. лв. Въпросът е дали тези средства са отчетени в дефицита в края на миналата година, или не са. Такъв отговор не получихме, още се работело. Чуваме някакви абсурдни неща, които вече би трябвало да са ясни, включително това, че изведнъж отнякъде се появяват над 300 млн. Това трябва да се знае поне в Министерство на отбраната, които да са го съобщили на Министерство на финансите. Наистина там се случва някакъв пълен хаос. За съжаление, това води до спекулациите, както и да някои неща, които се говорят, а нямат общо с реалността. Ситуацията не е розова, голяма стъпка в правилната посока би било МФ да дава по-ясна информация“. Бюджет с до 3% дефицит – мисията невъзможна, но и вредна Съдейки по думите на хората, които подготвят проектобюджета за 2025 година, Стоян Панчев очаква той да бъде готов идната седмица: "Ще трябва да мине през Министерския съвет и предполагам, че по-следващата ще бъде вкаран в Народното събрание за обсъждане и приемане. Дали ще направи нещата по-ясни? Според мен – по-скоро не. До някаква степен ще ги направи, защото все пак ще имаме бюджет, който да коментираме, но очакванията ми са да бъде подобен на предишния, който беше изтеглен. Например – приходите са номинално докарани до 3% дефицит, но всъщност са в голяма степен пожелателни, тоест МФ са казали: "Ето, сега тази мярка ще ни донесе 5 млрд. лв.", например амнистията за неплатените данъци. Това е нереалистично, но все пак беше записано в бюджета. Тоест, може би ще се случи така, че ще имаме бюджет, но неговото съдържание ще е изключително спорно и в някаква степен ще се върнем обратно към ситуацията с предишния бюджет". "Ако тези вече поети ангажименти за разходи бъдат изпълнени, мисията за бюджет с до 3% дефицит е не просто невъзможна, но дори е вредна, защото ако такъв голям дефицит бъде консолидиран за една година, най-вероятно ще имаме технически проблем. Може да доведе до рецесия, предвид факта, че например това ще се случи чрез голямо увеличение на данъци, което няма е полезно за развитието на икономиката. За мен най-реалистичният и правилен подход е да имаме една дългосрочна консолидация – да започнем с един по-висок бюджетен дефицит, но в следващите три години да го свалим дори под 3%. Аз бих искал да видя балансиран бюджет с 0% дефицит, но е изключително трудно и вредно за икономиката това да стане в една година", коментира още Стоян Панчев. Еврозона, но не на всяка цена Според икономиста еврото не трябва да бъде приемано у нас на всяка цена. "Ако България ще влиза в еврозоната, това трябва да стане, когато е готова. Със сигурност не значи, че трябва счетоводно да изглежда, че сме изпълнили критериите, а всъщност да не сме. Гърция влезе по този начин в еврозоната и всички видяхме каква криза настъпи в страната. Дали България ще бъде приета 2026, или 2028 година – няма никаква спешност за това. Не разбирам защо първо не си оправим нашата градинка – да изкараме дефицита, да видим колко е всъщност. Дали още 2024 година не се оказва, че сме излезли извън 3%? След това в следващите няколко години да поставим държавните финанси под някакъв контрол и да говорим за влизане в еврозоната след като изпълним критериите“. Бойкотът на супермаркетите и ефектът на "плажната топка" Стоян Панчев определи мярката за бойкот на големите супермаркети като "ненавременна": "Истината е, че високата инфлация, голямото повишение на цените на храните беше по-скоро в миналото. Ние в момента ще живеем с тези високи цени, защото ефектът на инфлацията е такъв, тя рядко се връща назад. Подобен тип популистки дебати по темата "цени" са всъщност може би едно от нещата, които доведоха до проблемите в Хърватия. Преди влизането в еврозоната, за да се изпълни инфлационният критерий самото правителство изкуствено натисна голяма част от цените, които се използват за изчисление на инфлационния индекс. Когато изкуствено натискаш едни цени надолу, се получава ефектът на "плажната топка" – натискаш я под водата, а в момента, в който престанеш да натискаш ръста на цените, те скачат още по-високо. Дори това действие да предизвика някакъв отговор от страна на властите, всъщност дългосрочно ще създадем още по-голям проблем. Ние няма да имаме по-ниски цени, а напротив – ще се вкараме в хърватската ситуация, особено ако влезем в еврозоната. Тази комбинация – държавата да манипулира цените плюс еврозоната – това ни дава ефекта на Хърватия, която в момента има най-високата инфлация в еврозоната – двойно по-висока от българската и това е въпреки специални мерки, които са наложени за ценови тавани на една кошница от 70 стоки. Тоест, това не е разумно, не почива на някаква икономическа логика. Струва ми се, че просто определени хора се опитват да се възползват от темата и искат прожекторите да са насочени към тях. Темата е икономическа, но политиците вместо да поправят или да разяснят проблема, ще го направят по-голям". "Дори и у нас да проработи таванът на надценките, ще стане това, което видяхме в Хърватия. Няма начин инфлацията да бъде спряна с ценови контроли. Това е грешен подход, не е правилният път към овладяване на цените. Има нужда от сериозен експертен поглед и анализи, за да се знае кои мерки работят и кои – не", обобщи икономистът Стоян Панчев. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 510 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/85 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Зуека категоричен за връщането си в България
09:53 / 06.02.2025
Утре навършва 59, но днес празнува 37 години от сватбата
12:24 / 07.02.2025
Майка: Върнаха ни в 19 век, срам сме за Европа
19:53 / 07.02.2025
Дойде и нейният ред
22:37 / 07.02.2025
Сватбата наближава
21:16 / 06.02.2025
Първата в попфолка става на 58 днес. Да е честита!
07:15 / 06.02.2025
Почина д-р Катя Тодорова от МУ-Пловдив
13:36 / 06.02.2025
Абонамент
Анкета
