©

От Асоциацията на българските биволовъди настояват горната граница на допустимите за подпомагане животни да се увеличи от 15 на 20 години. Според тях оптималната продължителност на стопанско използване на биволиците е между 12 и 18 години, което е с 20% повече от говедата.

От Браншова камара на месодайното животновъдство също искат увеличаване на горната граница – до 15 години, както и да има съотношение между броя женски и мъжки животни, а задължително условие е мъжкото животно да бъде доказан разплодник в съотношение 40:1. 

По отношение на обвързаната подкрепа за угояване на месодайни говеда заявените за подпомагане животни да са на възраст от 9 месеца до 27 месеца към датата на заявяване. Освен това стопаните да продължат да отглеждат заявените месодайни крави най-малко 80 дни след последния ден за подаване на заявленията.

От Национален съюз на говедовъдите в България приемат предложението на МЗХГ подпомагането на млечните крави да е в рамките от 22 месеца до 10 години. Нещо повече, те уточняват, че всъщност това е тяхно предложение от преди две години.

От Обединени български животновъди предлагат 6-месечно увеличение на предложената горна граница. Според тях в интервенцията за обвързана подкрепа за овце и кози под селекция вместо от 12 месеца до 7 години трябва да бъде записано от 12 до 90 месеца.

Техните мотиви са, че при заявяване на животните за подпомагане се прилага подход, при който датата на изчисляване на възрастта на овцете се извършва от 1 март в годината на подаване на заявленията. Този подход не е съобразен обаче със спецификата на овцевъдството в страната, свързана с предимно сезонния характер на агнилната кампания, твърдят от сдружението.

Следете темата и на cap4us.agri.bg