"Забравена съм от Господ и държавата. Боря се сама с живота. Мъжът ми почина от стрес, грижа се за Мария, а духът ми единствено ме крепи."
Това споделя Фани Белнейска. На 30 януари се навършиха 18 години от зверското двойно убийство на дъщерите й Росица и Христина в Пазарджик. Освен че загуби децата си, Фани изпрати и своя съпруг, който не издържа на мъката и издъхна от масивен инфаркт между коловозите на гара Пазарджик, където работеше като стрелочник.
"Кажете ми какво се промени за тези 18 години? Колко хора се обадиха да ме попитат как съм и от какво имам нужда? Може ли убиецът на децата ми да съди България за лоши условия в затвора и да получава 3000 евро, а на мен да не ми е платен нито лев кръвнина? Има ли изобщо смисъл да се говори повече, да се търси отговорност, да се задават въпроси?", казва Фани Белнейска.
От сумата, която Лазар Колев, осъден за убийството на двете сестри на доживотен затвор без право на замяна, получава за осъдителното решение на Европейския съд за правата на човека, Белнейска получава едва 250 лева.
Докато лежи зад решетките, Лазар Колев печели дело в Европейския съд за правата на човека. Магистратите отсъждат 3000 евро обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Колев в пандиза.
Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е наложен специален режим, изолиран е от останалите затворници и има възможност да контактува единствено с изтърпяващи наказание доживотен затвор. Твърди още, че не е имало течаща вода в килията му, която била по-малко от 6 кв.м. Оплаква се от хигиенни условия поради наличието на хлебарки, бълхи и други паразити, от недостатъчната естествена светлина в помещението и от постоянното изкуствено осветление. Нямал маса и се хранел върху вестник на леглото.
Освен това през зимата било студено, а през лятото - много горещо. Колев не общувал с другите затворници освен по един час на ден, когато излизал да тренира.
"Какво е това? Как да го приема? Къде е държавата тези 18 години? С 87% ТЕЛК съм, смятайте колко съм здрава. Но духът и волята са по-силни от всичко, ще продължавам напред, колкото мога. Грижа се сама за Мария, която вече е на 20 години и очаквам хубави новини от нея в бъдеще. Мечтая да стана баба", казва още Фани Белнейска.
Въпреки поредния жесток удар на съдбата Фани продължава неотлъчно да се грижи за своята осиновена дъщеря. Момичето завърши гимназията по химични технологии в Пазарджик с отличие. В школото Мария учи за помощник-фармацевт и лаборант в химическата и козметичната промишленост.
"Дъщеря ми има добро сърце и сега желанието й е да продължи с обучението си като рехабилитатор. Предстои да кандидатства в университет и се надяваме на успех", добавя Фани, която години наред се грижи за един от възрастните хора в общинския старчески дом в Пазарджик.
Там Белнейска работи вече 18-а година, колкото време мина и от трагедията с Росица и Христина. Всеки ден тя е в помощ на възрастните хора, чиито старини минават не вкъщи, а в дом, споделяйки съдбата на още много други баби и дядовци.
С работата в старчески дом и пенсия по болест Фани Белнейска успява да се справя с живота. Купува с кредит ведомствен апартамент, който им беше предоставен от БДЖ, и двете с Мария живеят в него.
"Парите стигат да се покрие кредитът, да си купя лекарства за 100 лв. всеки месец - диабетичка съм и с болно сърце, за основните неща за едно домакинство и да отделя понякога да заведа Мария на някое хубаво място в България. Това е - животът трябва да продължи", въздъхва Фани, която не обича да се оплаква въпреки всичко, през което е преминала в живота си.
За да оцелее и да намира мотивация да се бори вече 18 години, ключова роля играе несломимият й дух. Той й дава криле и сили да се бори след всички удари на съдбата.
"Няма невъзможни неща! Всичко трябва и ще бъде наред занапред. Трябва да се борим. Просто нямам друг избор", споделя Фани Белнейска пред
"България Днес" с твърдост и упоритост, без които много хора в нейното положение отдавна биха рухнали.