Очаква се лидерите на ЕС да поставят продоволствената сигурност в центъра на Общата селскостопанската политика за следващите пет години. Това гласи изтекъл проект на Стратегическата програма на Съюза, пише сайтът Еuractiv.
Програмата определя приоритетите на Европа за мандата 2024-2029 г., предоставяйки насоки на институциите на ЕС, и ще бъде приета от 27-те държавни и правителствени ръководители по време на заседанието на Европейския съвет на 27-28 юни.
Продоволствената сигурност се посочва като ключов приоритет за „просперираща и конкурентна Европа“, въпреки че въпросът почти не се обсъжда на срещите на върха на ЕС през последните години.
„Гарантиране на нашата продоволствена сигурност чрез жизнен селскостопански сектор“, гласи една от точките в проектосхемата.
Текстът от две страници не споменава изрично устойчивостта на селскостопанския сектор или опазването на околната среда, въпреки че дава приоритет на „подготовката за новите реалности, произтичащи от изменението на климата“.
Този първоначален проект бележи отклонение от приоритетите за 2019 г., които включват „насърчаване на устойчиво селско стопанство“ и „призоваване на всички страни от ЕС да продължат напред и да засилят своите действия в областта на климата“.
В отговор на широко разпространените протести на фермери в ЕС, Европейската комисия вече отложи или отмени някои от плановете си за подобряване на устойчивостта на земеделския сектор през последните месеци.
Фаустин Бас-Дефосез, директор по здравеопазване, природа и околна среда в Европейското бюро по околна среда (EEB), описа липсата на устойчиво земеделие в изтеклата програма за 2024 г. като „дълбоко обезпокоителна“.
„Като дават приоритет на „продоволствената сигурност“ пред устойчивостта на селското стопанство, лидерите на ЕС пренебрегват реалността, че изменението на климата и природните бедствия представляват най-големите заплахи за нашата продоволствена сигурност“, предупреди тя.
Проучване, поръчано от Земеделската комисия на Европейския парламент, установи, че докато наличността на храни в ЕС „като цяло не се счита за изложена на риск“, Съюзът разчита твърде силно на внос от ограничена група доставчици на храна за животни и торове.
Според доклада тези зависимости, изострени от несигурната геополитическа ситуация и изменението на климата, биха могли да застрашат дългосрочната устойчивост на хранителната система на ЕС.
Проучването обаче установи също, че устойчивите земеделски практики, като органичното земеделие и насърчаването на по-ниска консумация на животински продукти, биха могли да намалят нуждата на Съюза от внос.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
